Борис Акунин - Коронация

Според мен външният вид на чиновник шести клас доста добре ми подхождаше. Сякаш се бях родил с кадифените петлици, украсени със златни ширити, и с „Владимир“ на шията (орденът беше пак от чантата). Никой от посетителите не ме зяпаше с изненада или недоверие — чиновник като чиновник. Може би само служителят на гишето „До поискване“ след време взе да ми хвърля внимателни погледи. Та аз марширувах пред очите му още от три следобед. А работното време в пощата по случай коронационните дни и голямото количество писма и пратки беше удължено чак до девет, така че доста време набивах крак.

Но служителят както и да е. По-лошото е, че само си губех времето. Никой не показваше на гишето банкнота. Никой не се навърташе наоколо подозрително дълго. Не забелязвах и друго, за което ме беше предупредил Фандорин: някой да излиза от салона и после пак да влиза.

В края на деня започна да ме обзема отчаяние. Нима Линд е проумял замисъла ни и всичко се е провалило?

А в девет без пет, когато вече се подготвяха да затварят, с бърза делова походка влезе снажен моряк с прошарени мустаци в тъмносиня куртка и фуражка без кокарда — на вид бивш боцман или кондуктор. Без да се оглежда, отиде направо на гишето с надпис Poste restante и изгъргори с дрезгав впиянчен глас:

— Тук трябва да имам писъмце. Срещу представяне на банкнота с номер… — порови в джоба си, извади банкнотата, отдалечи я и с явно далекогледи очи прочете: — Едно — три — седем — нула — седем — осем — осем — пет — девет? Дошло ли е?

Безшумно се приближих с разтреперани крака.

Служителят го зяпаше с недоумение.

— Няма такива писма — рече накрая след дълга пауза. — Нищо такова не е пристигало.

Как не е пристигало? — ахнах мислено. А къде е тогава? Нима напразно висях тук цели шест часа!

Боцманът също се навъси:

— Само дето ме разкараха, стария човек. Тю! — сърдито сви гъсти вежди, оглади с пръсти буйните си мустаци и си тръгна.

Оставаше ми само едно — да го последвам. В пощата нямаше за какво да стоя, а и работното им време свърши.

Излязох навън и тръгнах на прилична дистанция подир стареца. Морякът впрочем изобщо не се обърна. Вървеше с ръце в джобовете, уж без много да бърза, но с доста добра крачка — едвам го следвах.

Увлечен от дебненето, отначало дори не си спомних, че имам съвсем друга роля — на мюре. Трябваше да проверя дали някой не ме следва. Съгласно получената инструкция извадих от джоба си часовника, в чието капаче Фандорин специално за целта ми монтира малко огледалце, и се престорих, че се взирам в циферблата.

Аха! На двайсетина крачки зад мен вървеше съмнителен субект: висок, попрегърбен, с вдигната яка и голям каскет. Той явно ме наблюдаваше. За всеки случай леко извърнах часовника, за да огледам и от другата страна на улицата, та видях още един, не по-малко съмнителен — пак такъв бабанка, и той проявяваше нескрит интерес към моята персона. Хванаха ли се на въдицата?

Двама наведнъж. Да не би и доктор Линд да е някъде наоколо?

Вижда ли Фандорин всичко това? Аз си изпълних ролята на примамка, сега е негов ред.

Боцманът свърна в пресечката. Аз подир него. Онези двамата — подир мен. Вече нямах никакви съмнения — те са, двамката помощници на доктора!

Внезапно морякът влезе в тесен безистен. Аз объркан забавих крачка. Ако двамата ме последват, а Фандорин е изостанал или изобщо е някъде другаде, съвсем вероятно е да не изляза жив от тази тъмна дупка. Пък и старецът май не е толкова загубен, както ми се видя в началото. Дали да се тикна драговолно в капана?

Не издържах и открито се озърнах. Из пресечката нямаше жива душа освен онези двамата. Единият се престори, че разглежда табелата на бакалски магазин, вторият уж се зазяпа нанякъде. И никакъв Ераст Петрович!

Какво да правя — влязох в безистена. Той се оказа дълъг, после двор, още една арка, и още една, и още една. Навън се беше смрачило, тук пък беше съвсем тъмно, но все пак бих съзрял силуета на боцмана. Само че той беше изчезнал нанякъде, все едно се беше изпарил.

Не би могъл тъй бързо да преодолее цялата тази анфилада. Освен на бегом, но тогава щях да чуя екота на стъпките му. Или е свил в първия двор?

Изведнъж от тъмното чух някъде встрани гласа на Фандорин:

— Какво сте щръкнали тук, Зюкин? Вървете спокойно и гледайте да сте на светло, за да ви виждат.

Окончателно ми се замъгли картинката и аз послушно закрачих напред. Откъде се взе Фандорин? И къде се дяна боцманът? Да не би Ераст Петрович да го е нападнал и да го е скрил някъде?