Борис Акунин - Коронация

Но ще види ли Фандорин вестника? Как да му съобщя? Къде да го търся? Ех, че лошо.

— И сега? — чух познат глас от тъмното. — Какво ще кажете за голямата любов! Това страстно обяснение е публикувано във всички вечерни вестници.

Аз се обърнах, потресен от късмета да се срещнем.

— Какво се чудите, Зюкин? Ясно ми беше, че ако успеете да се измъкнете, ще се прехвърлите през оградата. Само д-дето не знаех къде точно. Наложи се да ангажирам четирима вестникари да се разхождат к-край оградата и да викат високо за обявите. Нямаше как да не клъвнете. Край, Зюкин, загубихте баса. Язък за прекрасните ви мустаци и бакенбарди.

От огледалото ме гледаше подпухнала джукеста физиономия с почти двойна брадичка и неестествено бели бузи. Без мустаците и бакенбардите лицето ми сякаш изплува иззад облак или от мъгла и се яви пред очите ми голо и беззащитно. Гледката ме разтърси — сякаш за първи път виждах самия себе си. В някакъв роман бях чел, че с годините човек постепенно си създава собствен автопортрет, като нанася върху опънатото платно на дарения му по рождение лик рисунък от бръчки и гънки, подутини и хлътнатини. Както се знае, бръчките биват умни и глупави, добродушни и злобни, весели и печални. И поради тази паяжина, налагана от самия живот, едни с годините стават по-красиви, а други по-уродливи.

Когато мина първият потрес и се вгледах по-внимателно в автопортрета си, разбрах, че не мога със сигурност да кажа дали съм доволен от творбата си. Гънката край устата, да речем, да: тя подсказваше натрупан жизнен опит и безусловна твърдост на характера. Но широката долна челюст говореше за тежък и мрачен характер, а увисналите бузи навеждаха на мисълта за предразположение към несполуки. Най-поразителното беше това, че премахването на окосмяването промени външността ми много повече от рижата брада, която наскоро си бях сложил. Изведнъж престанах да съм великокняжески иконом и станах някаква буца глина, от която наново можеше да се извае човек с всякакъв произход и звание.

Но Фандорин, който проучваше новото ми лице с вид на художествен познавач, изказа друго мнение. Остави бръснача и изговори като на себе си:

— Не ставате много-много за маскировка. Важността си остана, надменната бръчка на челото си стои, п-положението на главата… Хм, Зюкин, изобщо не приличате на мен, никак — освен може би по ръст… Но нищо, Линд знае, че съм ненадминат в превъплъщенията. Толкова очевидно несходство дори може да е по-убедително, че вие сте аз. Как да ви нагласим? Да речем, чиновник шести-седми клас. По-нисък чин никак не би ви отивал. П-почакайте тук, аз ще отида на „Сретенка“ в конфекцията за военни и чиновници. Тъкмо ще избера и нещо за себе си. У нас в Русия е най-добре човек да се предреши в мундир.

Снощи в същия вестник „Грошик“, в който бяхме прочели лигавата обява на доктор Линд, Ераст Петрович намери обява за даване жилище под наем:

За коронацията се дава под наем жилище от седем стаи с мебелировка, обзавеждане и телефон. При Чистие пруди. 500 рубли. Срещу допълнително заплащане възможно използване на прислуга. „Архангелски переулок“, домът на стат. съв-ца Сухорукова. Справка в портиерната.

Пихме чай в пищно, но безвкусно обзаведена гостна, и обсъдихме плана за по-нататъшни действия. Впрочем разговорът ни по-скоро се изля в монолог на Фандорин, аз бях най-вече слушател. Подозирам, че за Ераст Петрович така нареченото обсъждане всъщност беше просто размишление на глас, а обръщенията към мен за мнение или съвет бяха само речеви обрати.

Впрочем тъкмо аз подхванах разговора. Ходът на Линд и новопридобитият покрив над главата ми подействаха по най-ободряващ начин, така че предишното ми униние се изпари.

— Сега вече е лесно — заявих. — Ще пратим писмо с условията за размяната и ще заемем наблюдателна позиция близо до гишето за писма до поискване. Когато се появи човекът с банкнотата, незабелязано ще го проследим и той ще ни заведе до новото леговище на Линд. Вие самият казахте, че докторът е останал само с двама помощници, тъй че ще се справим сами, без полиция.

Според мен планът беше много добър, но Фандорин ме изгледа така, сякаш съм казал някаква глупост.

— Вие подценявате Линд. Номерът с приносителя на банкнотата има съвсем друг смисъл. Докторът, естествено, очаква, че аз ще п-проследя куриера му. Сигурно е наясно, че сега играя собствена игра и властите не ми помагат повече, напротив, издирват ме. Щом цялата градска полиция знае нещо, то не може да остане тайна. Значи Линд си мисли, че действам сам. Тоест, че ще вися в пощата да дебна пратеника му, а същевременно друг ще ме издебне мен. И ловецът ще падне в капана.