Борис Акунин - Коронация

— Размяната трябва да протече така — обясни Фандорин, сочейки постовете. — Вас двамата ви докарват до параклиса и ви въвеждат вътре. Вие изисквате да ви свалят п-превръзките. Там вътре сигурно имат свой бижутер. Вие му давате „Орлов“ за експертиза, после си го взимате. Тогава мадам Деклик се спуска в гробницата и взима момчето. Когато изведат детето, връчвате камъка. С това вашата мисия, Зюкин, приключва.

Не повярвах на ушите си. Авантюристичната природа на господин Фандорин вече ми беше добре позната, но дори от него не бях очаквал подобна безотговорност. Най-поразителното обаче беше, че началникът на дворцовата полиция и главния полицейски началник изслушаха безумния му план с най-съсредоточен вид и изобщо не възразиха.

— Каква глупост! — с нетипична за мен (но съвсем оправдана в случая) грубост възкликнах аз. — Ще бъда сам, без оръжие, за мадмоазел да не говорим. Че те просто ще ми вземат брилянта, щом се уверят, че е истински. И хич няма да ни върнат Михаил Георгиевич. Просто ще изчезнат по някой подземен проход, а нас и тримата ще ни заколят. Чудесна операция ще стане! Не е ли по-добре, след като ние с мадмоазел Деклик влезем вътре, да щурмувате гробницата?

— Не е по-добре — кратко отговори Фандорин.

А Карнович обясни:

— В случай на щурм негово височество със сигурност ще бъде убит. А и вие двамата.

Аз си замълчах и погледнах Емилия. Да си призная, тя се държеше много по-спокойно от мен и което ми се видя най-болезнено — гледаше Фандорин с пълно доверие.

— Ехаст Петхович — тихо рече мадмоазел, — доктох Линд е много хитъх. Ами ако днес ни закахат с мосю Зюкин на дхуго място, съвсем ново? Ако стане така, вашата embuscade 79 79 Засада (фр.). — Б.пр. ще е съвсем пхазна.

— Напразна — поправих я по стар навик и се обърнах към умника Фандорин, защото въпросът, както се казва, беше право в целта.

— Не е изключено — призна той. — Но съм взел някои мерки, ако т-това се случи. И вашите опасения, Зюкин, че ще ви отнемат камъка, а няма да дадат детето, са съвсем основателни. Всичко ще зависи само от вас и сега минавам към най-важното — той отиде до дървеното сандъче, сложено на маса до прозореца, и с две ръце извади оттам гладка топка с лъскава златна повърхност и големина на малък кримски пъпеш. — Ето ви гаранцията — каза Ераст Петрович и сложи топката пред мен.

— Какво е това? — попитах и се наведох.

В огледалната повърхност видях смешно изтеглено отражение на лицето си.

— Бомба, Афанасий Степанович. Със страшна разрушителна сила. Вътре има малко к-копченце. Ако се натисне, се освобождава взривното устройство, а после при най-малък трус — ако например просто се пусне на пода — ще стане взрив, който ще отнесе и вас, и Линд с хората му, и самия параклис. „Орлов“ впрочем ще оцелее, защото е вечен, и п-по-късно непременно ще го открием в отломките… Ето това ще трябва да обясните на доктора. Кажете му, че при най-малкия п-признак за нечестна игра ще пуснете топката на пода. Това е единственият аргумент, който може да му подейства. Тъй да се каже, нашият малък сюрприз.

— Но бомбата не е истинска? — досетих се аз.

— Уверявам ви — абсолютно истинска е. Зарядът се състои от избухливо вещество, изобретение на химиците на Императорската минно-артилерийска лаборатория. Комисия на Главното артилерийско управление не я е одобрила поради т-твърде голямата й взривоопасност. Ако понечат да ви претърсват при качването в к-каретата, ще кажете, че топката е калъфът на „Орлов“ и в никакъв случай не бива да го отваряте. Кажете, че иначе пътуването ви отпада. Впрочем, ако пристигне да ви вземе все същият неразговорлив кочияш, надали ще се подхванат дискусии — Ераст Петрович взе топката и с нокът открехна почти невидимо капаче. — „Орлов“ наистина е тук, в горната част на сферата. Когато вадите камъка, за да го д-дадете за проверка, ще натиснете тук и така ще задействате механизма. В каретата не го правете в никакъв случай — от друсането може да предизвикате взрив. И щом натиснете копчето, ще съобщите на Линд или хората му каква е тази играчка.

Погледнах вътре в топката. В кръгла вдлъбнатина блестеше с мека синкава светлина безценната реликва на дома Романови. Отблизо чудесният камък ми се видя като кристалните дръжки, с които е украсена раклата в гардеробната стая на великата княгиня. Честно казано, много повече ме впечатли червеното метално копченце, почти невидимо в червеното кадифе.

Изтрих потта от челото си и погледнах Емилия. При несполучлив развой на събитията или ако сбъркам, ще загинем заедно и телата ни, разкъсани, ще се слеят. Тя много спокойно ми кимна, сякаш да каже: няма страшно, вярвам във вас и всичко непременно ще приключи благополучно.