Борис Акунин - Коронация

— Направиха ми я в един сингапурски бордей — обясни лейтенантът, забелязал смутения ми поглед. — Още бях мичман, та от глупост. Заради бас. Сега никоя прилична госпожица няма да ме иска. Май така ще си умра ерген.

Последното впрочем прозвуча без капка съжаление.

Целия следобед се разхождах из тъмницата, все по-измъчван от глада, жаждата и бездействието. От време на време виках през прозореца или тропах на вратата — без никакъв резултат.

А Ендлунг от благодарност за описанието на коронацията ме занимаваше с безкрайни истории за корабокрушения и необитаеми острови, където моряци от различни националности бавно умираха без храна и вода.

Вече отдавна се беше стъмнило, когато той заразправя за някакъв френски офицер, който бил принуден да изяде другаря си по нещастие — корабния каптенармус.

— И представяте ли си? — оживено разказваше полуголият камерюнкер. — После лейтенант Дю Беле казал пред съда, че месото на каптенармуса било много нежно, с розова сланинка, на вкус като свинското. Съдът, разбира се, оправдал лейтенанта предвид изключителните обстоятелства, а и защото Дю Беле бил единствен син на старата си майчица.

На това място поучителният разказ секна, защото вратата на килията ни изведнъж се отвори безшумно и двамата замигахме от ярката светлина на фенер.

Размазаната сянка, която се беше появила насреща ни, произнесе с гласа на Фома Аникеевич:

— Моля ви за извинение, Афанасий Степанович. Вчера, разбира се, ви познах с рижата брада, но и през ум не ми мина, че нещата са приключили така ужасно. А днес на приема в Грановитата палата случайно чух двама от тукашните постоянни посетители да си шушукат и да се смеят как били дали урок на двойка „Блюстители“. Помислих си: дали не говорят за вас? — влезе и съчувствено попита: — Как сте тук, господа, без вода, без храна, без осветление?

— Зле! Много зле! — викна Ендлунг и се хвърли на врата на нашия спасител.

Предполагам, че Фома Аникеевич надали би одобрил подобен порив от страна на потен господин само по долни гащи.

— Това е камерюнкер Филип Николаевич Ендлунг, камерюнкер в нашия дворец — представих го. — А това е Фома Аникеевич Савостиянов, иконом на негово височество московския генерал-губернатор — и след като приключих с необходимите формалности, побързах да попитам за най-важното: — Какво става с Михаил Георгиевич? Освободиха ли го?

Фома Аникеевич разпери ръце:

— Нищо не ми е известно по този въпрос. Сполетя ни друго нещастие. Княз Глински се застрелял. Голяма беля.

— Как така се застрелял? — изненадах се аз. — Нали обяви дуел на лорд Банвил?

— Каза се: застрелял се е. Намерен е в Петровско-Разумовския парк с огнестрелна рана в сърцето.

— Горкият корнет, малшанс — заоблича се Ендлунг. — Англичанинът е извадил точен мерник. Жалко. Чудесен момък беше, макар и педи.

— … Освен това помощник-бюфетчикът счупи блюдото за дивеч от севърския сервиз. На първо време наредих да бъде глобен половин месечна плата, нататък — по ваше усмотрение. Сега: за камериерката на нейно височество Петришчева. Лакеят Крючков докладва, че била забелязана в шубрака с камердинера на господин Фандорин в съвсем недвусмислен вид. Не предприех нищо, защото не знам как е прието при вас да се действа в случай на подобни волности…

— Като за първи път — мъмрене — обясних на Сомов и вдигнах очи от чинията. — Ако се повтори — вън. Ако е заченала — уволнение с парична помощ. На тези неща гледаме строго.

Вън се зазоряваше, а в кухнята още гореше газена лампа. Аз с огромна наслада изядох стоплената супа и подхванах кюфтенцата „Дьо Роан“.

След като Фома Аникеевич ни измъкна с Ендлунг от тъмницата, пътищата ни с лейтенанта се разделиха. Той отиде във вариетето да се преоблече. Повика ме и мен, каза, че момичетата нощували в стаи в театъра — ще ни нахранят, ще ни напоят, ще ни приютят.

Но ме чакаха по-важни дела. Нямам предвид домакинските грижи, изслушвах Сомов доста невнимателно.

— Как мина коронацията? — попитах, опитвайки се да преценя дали Сомов може да знае нещо за вчерашната операция. Май не би трябвало, но той не е никак глупав, доста е проницателен. Във всеки случай не ми зададе никакъв въпрос относно причините за отсъствието ми. Как ли някак по-небрежно да се поинтересувам дали не са докарали от Илинское Михаил Георгиевич?

— Пълно великолепие. Но — Сомов сниши глас — сред нашите се говори, че имало лоши предзнаменования…