Борис Акунин - Коронация

Наострих уши. Лоши предзнаменования в такъв ден не са шега работа. Коронацията е изключително събитие и всяка подробност е от значение. Сред нашите дворцови служители има такива прорицатели, че разпределят по часове целия ход на церемонията и гадаят как ще мине царстването и в кой период може да се очакват премеждия. Това, да кажем, е суеверие, но има знаци, които не може да се подминат. Например при коронацията на Александър Освободител на вечерния прием изведнъж бутилка шампанско гръмнала на масата — все едно избухнала бомба. Тогава, през 1856 година, още нямало бомбаджии, та никой не знаел как да изтълкува подобен казус. Проясни се много по-късно, след четвърт век 78 78 След поредица от атентати Александър II е убит от народоволци през 1881 г. — Б.пр. . А на миналата коронация императорът положил короната на главата си преди установеното време и нашите предрекоха, че царуването му ще е кратко. Така и стана.

— Отначало — огледа се към вратата и заразказва Сомов, — когато коафьорът гласеше короната върху прическата на нейно величество, силно забоде фуркета — императрицата чак изохка. Убоде я до кръв… А после вече, след началото на шествието, внезапно се скъса веригата на „Андрей Първозвани“ на негово величество и орденът тупна на земята! За фуркета само нашите знаят, но случаят с ордена се забеляза от мнозина.

Да, лоша работа, помислих си. Обаче можеше да е къде по-лошо. Най-важното е, че негово величество е венчан да управлява царството и доктор Линд все пак не беше успял да съсипе това високотържествено събитие.

— Ами англичаните? — попитах неопределено, защото не бях наясно дали в Ермитажа се знае за дуела.

— Лорд Банвил замина. Вчера на обед. Не остана дори за коронацията. Написа бележка за негово височество и си тръгна. Бледен и сърдит. Или е нещо обиден, или е болен. Остави щедри парични награди за целия старши персонал. За вас, Афанасий Степанович, златна гвинея.

— Обменете я за руски пари и от мое име ги поделете поравно на Липс и двамата кочияши, те се представиха отлично — казах аз, защото не желаех награда от този душегубец. — А мистър Кар?

— Не е заминал. Лордът му остави и иконома си — потегли сам.

— А мадмоазел Деклик, скучно ли й е без възпитаника? — с деликатна нехайност стигнах най-после до главното.

В коридора се чуха тихи стъпки. Обърнах се и видях Фандорин. Той беше с кабинетна пижама с чапрази, с мрежичка на косата, с плъстени пантофи. Прилизан, меко стъпващ, с проблясващи в тъмното очи — същински котарак.

— Нощният портиер ми каза, че сте се в-върнали. А къде е Ендлунг? — попита той, без изобщо да поздрави.

От въпроса за Ендлунг следваше, че Павел Георгиевич му е разказал за експедицията ни. Въпреки ужасната неприязън, която предизвикваше у мен този човек, нямах търпение да поговоря с него.

— Свободен сте, Корней Селифанович — казах на помощника си и той, умен човек, мигом се оттегли. — С господин камерюнкера всичко е наред — отговорих кратко и за да изпреваря по-нататъшните му неприятни въпроси, добавих: — За съжаление само си загубихме времето.

— И при нас не всичко е гладко — каза Фандорин и седна. — Вие изчезнахте з-завчера вечерта, когато Емилия още не беше се върнала. Тя отлично се справи със задачата и ние съвсем точно определихме тайното убежище на Линд. Оказа се, че той крие детето в гробницата на княгиня Бахметиева, това е параклис с подземие, направен близо до зида на Новодевичия манастир. Княгинята се самоубила от нещастна любов преди около сто години, в манастира не позволили да я погребат, затова безутешните родители й направили нещо като мавзолей. Родът Бахметиеви не е оставил наследници, та параклисът е овехтял, на портите виси ръждив катинар. Но това е за заблуда. Мадмоазел разказа, че когато я въвеждали в студеното помещение с вързани очи, тя всеки път чувала звук на добре смазани панти. Не успяхме да намерим архитектурен план на параклиса, знае се само, че гробницата е в п-подземие — Ераст Петрович взе да чертае с пръст по масата. — Вчера още на разсъмване се п-подготвихме. Това (сложи панерчето за хляб) е манастирът. Това (нагласи до него солницата) е параклисът. Наоколо е пустош, тук има езеро (изля малко чай на мушамата). Не може да се стигне незабелязано. Наредихме хора в голям периметър, маскирахме ги. По-навътре не сме влизали.

— Защо? — попитах аз.

— Защото, Зюкин, цялата земя около Новодевичия манастир е прокопана с подземни ходове. Ту поляци са го обсаждали, ту Лъжедмитрий, ту по-късно стрелците са прокопавали, та да спасят принцеса София. Сигурен съм, че Линд като п-предвидлив и п-предпазлив субект не току-тъй е избрал точно това място. Там сигурно има път за отстъпление, това му е постоянна тактика. Затова реших да действам другояче — той сви вежди, въздъхна. — Вчера предаването на камъка беше насрочено за п-пет часа следобед, тъй като коронясването беше в два. Веднага след церемонията „Орлов“ бе изваден от скиптъра…