Борис Акунин - Коронация

За никакви страстни звуци, издавани от Изабела Фелициановна, естествено, не знаех нищо, а и да знаех, не бих споделял подобни неща, което се постарах да покажа със съответния израз на лицето.

Ендлунг разочаровано въздъхна:

— Значи лъжат? Или криете? Добре, като не искате да казвате, недейте, макар че не е по другарски. Между моряци не е приета такава потайност. Когато с месеци не виждаш суша, знаете ли, е приятно да поседнеш в каюткомпанията и да си разказваш с другарите всякакви подобни историйки…

Отдалеч, сякаш от дън земя, долетя мощен камбанен тътен.

— Девет и половина — трескаво прекъснах лейтенанта. — Започва!

— За окайване съм — горчиво се оплака Ендлунг. — Няма да видя коронясването, хем съм камерюнкер. На миналата коронация още бях в кадетския корпус. А до следващата няма да доживея — царят е по-млад от мен. Толкова исках да я видя! Имах и билет за прекрасно място. Точно срещу Червения вход. Сега сигурно излизат от Успенския храм.

— Не — отговорих аз. — От Успенския ще е много по-късно. Знам обреда най-подробно. Да ви го разкажа ли?

— Разбира се! — възкликна лейтенантът и седна по турски.

— Значи така — подхванах, припомняйки си коронационния обред. — Сега от притвора на Успенския храм московският митрополит Сергий държи слово пред негово величество и му говори за тежкото бреме на царската служба и за великото тайнство на миропомазването. Може би вече е приключил. На най-почетно място пред царските двери, сред златотъканите придворни мундири и обшитите с перли парадни рокли белеят прости селски ризи и аленеят покосници — това са специално доставени от Костромска губерния потомци на героичния Иван Сусанин, спасителя на династията Романови. Ето, императорът и императрицата тръгват по пурпурен килим към троновете, въздигнати срещу олтара, специален трон е сложен и за нейно величество императрицата-майка. Императорът е в преображенски мундир 77 77 Тоест униформа на Преображенския полк, който като Семьоновския е един от най-старите полкове в руската гвардия, сформиран от Петър I през 1687 г. и разформирован през 1918 г. — Б.пр. с червена лента през рамо. Императрицата е в сребробял брокат с огърлие от розови перли, а шлейфа й носят четирима камерпажове. Царският трон е старинна изработка, правен е още за Алексей Михайлович и се именува Елмазен, защото в него са инкрустирани осемстотин и седемдесет елмаза, има също рубини и перли. Най-първите държавни сановници държат кадифени възглавници с царските регалии: меч, корона, щит и скиптър, увенчан с прочутия брилянт „Орлов“ — въздъхнах, зажумях и видях пред себе си свещения камък като наяве. — Той е бистър-бистър, по-прозрачен от сълза и с леки синьо-зелени отблясъци, като морска вода на слънце. Теглото му е двеста карата, по форма е като половин яйце, но по-голям — по-прекрасен брилянт няма на целия свят…

Ендлунг слушаше като омагьосан, да си призная, аз самият се бях увлякъл и дълго описвах на внимателния си слушател целия ход на величествената церемония, като си поглеждах все часовника, за да не изпреварвам събитията. И точно когато казах: „Ето императорът и императрицата се качват по стълбите пред Червения вход и три пъти се покланят доземи на събралото се множество. Сега ще гръмне топовен салют“ — и някъде в далечината наистина се чуха гърмежи, които не спряха цели няколко минути, защото според церемониала трябваше да се произведат 101 топовни салюта.

— Как прекрасно описахте всичко — разчувства се Ендлунг. — Все едно видях всичко със собствените си очи и дори още по-добре. Само не разбрах за лачената кутия и човека, дето върти ръчката.

— Това и аз много не го разбирам — признах, — но със собствените си очи прочетох обявление в „Дворцовие ведомости“, че коронацията ще се заснеме с новоизобретен кинематографически апарат и за целта е докаран специален манипулатор — той ще върти ръчката и така ще се направят нещо като движещи се картинки.

— Какво ли не измислят… — лейтенантът тъжно погледна сивото прозорче. — Като спряха гърмежите, сега чувам как ми куркат червата.

Аз рекох сдържано:

— Наистина, и на мен много ми се яде. Дали ще умрем от глад?

— Ами, Зюкин — махна с ръка партньорът ми. — Няма да умрем от глад. Ще умрем от жажда. Човек може да изкара и две, и дори три седмици без храна. Но без вода няма да издържим и три дни.

И наистина гърлото ми беше пресъхнало, а в тъмницата ни същевременно взе да става задушно. Ендлунг отдавна си беше свалил женската рокля и остана само по наполеонки и фланелка на сини и бели ивици, тъй наречената „моряшка“. Сега свали и нея и аз видях на здравото му рамо татуировка — доста натуралистична рисунка на мъжки атрибут с разноцветни крилца.