Борис Акунин - Коронация

— Защо точно аз? — попита тихо Павел Георгиевич. — Ти си им обещал да ги водиш на опера.

— Не мога — също тихо му отговори Георгий Александрович. — Ти ще отидеш.

В първия миг — сигурно защото си мислех за странични неща — си въобразих, че изведнъж съм започнал да разбирам английски (защото разговорът на масата се водеше именно на този език), чак след това се усетих, че тези реплики бяха разменени на руски.

Павел Георгиевич говореше с ведър глас, разтеглил устни в усмивка, но очите му бяха изпълнени със злоба. Баща му го гледаше изключително благодушно, но забелязах как темето му поморавява, а това не обещаваше нищо добро.

Ксения Георгиевна вече не беше на масата — оплака се от лека мигрена и се оттегли.

— Защото тя пристигна? — все така усмихнато загледан в англичаните попита Павел Георгиевич. — Ще отидеш при нея в „Лоскутная“?

— Не е твоя работа, Поли — засмука с устни Георгий Александрович да разпали пурата си. — Ти отиваш на опера.

— Не! — възкликна Павел Георгиевич така силно, че англичаните чак подскочиха.

Ендлунг незабавно заплямпа на английски. Георгий Александрович се засмя, добави нещо, после бащински покри ръката на сина си с огромната си месеста длан и изгъргори:

— Или на опера, или във Владивосток. Не се шегувам.

— Ако ще във Владивосток, ако ще по дяволите! — сладко изчурулика Павел Георгиевич и обичливо захлупи бащината си ръка със своята, така че отстрани гледката изглеждаше просто умилително. — А на опера иди ти.

Заплахата „Владивосток“ често се чуваше в Семейството. Всеки път, щом Павел Георгиевич се забъркаше в нещо или по някакъв начин предизвикаше родителското недоволство, Георгий Александрович заплашваше да го изпрати с генерал-адмиралската си власт в Тихоокеанската ескадра — да служи на родината и да му дойде умът в главата. Досега обаче все се разминаваше.

Нататък продължиха изключително на английски, но сега мислите ми добиха нова насока.

Хрумна ми идея.

Защото смисълът на скарването между техни височества, може би неразбираем дори за човек, който знае руски, за мен беше абсолютно ясен.

Пристигнала е Изабела Фелициановна Снежневска и е отседнала в хотел „Лоскутная“.

Ето кой ще ми помогне!

Госпожа Снежневска е най-умната жена, която съм срещал през живота си, а съм се срещал и с императрици, и с великосветски лъвици, и с кралици.

Историята на Изабела Фелициановна е толкова чудновата и невероятна, че втора такава надали има в световната история 68 68 Най-вероятно се има предвид известната петербургска прима балерина Матилда Феликсовна Кшесинска (1872–1971), близка приятелка на няколко представители на династията Романови. След революцията емигрира и на 30 януари 1921 г. в Кан се жени за Андрей Владимирович, 6 години по-млад от нея, син на великия княз Владимир Александрович, който е чичо на Николай II. — Б.пр. . Възможно е някоя мадам Ментнон или маркиза Помпадур 69 69 Франсоаз д’Обиние, маркиза Дьо Ментнон (1635–1719) — възпитателка на децата на Луи XIV, през 1684 г. става негова тайна съпруга; оставя „Писма върху възпитанието“, които се отличават със стегнат стил и психологическа прецизност. Жана-Антоанета Поасон, маркиза Дьо Помпадур (1721–1764) — фаворитка на Луи XV, упражнила влияние върху управлението на Франция и външната политика. — Б.пр. в зенита на славата си да са постигали и по-голямо могъщество, но надали положението им в царстващия дом е било по-непоклатимо. Госпожа Снежневска, най-умната жена, както вече споменах, направи наистина велико откритие на фаворитското поприще: тя беше подхванала връзка не с монарха или с великия княз, които, уви, са смъртни или непостоянни, а с монархията, вечна и безсмъртна. На двайсет и осем години Изабела Фелициановна вече се водеше като „неразделна част от имперските регалии“ и тя наистина прилича на скъпоценно украшение от императорската Брилянтова стая: миниатюрна, крехка, с кристално гласче, със златна коса и сапфирени очи.

Малката балерина, най-младата и талантлива във всички балетни трупи в Петербург, беше забелязана още от покойния император. Отдал дължимото на прелестите й, той беше открил в тази сирена нещо повече от чара на красотата и младостта — ума, такта и заложбите на вярна съюзница на престола.

Като човек с държавнически ум и примерен баща на семейство, императорът не си позволи да се увлече прекалено по дебютантката, а постъпи мъдро (не и без да съжалява вероятно) и повери на госпожа Снежневска престолонаследника, който му вдъхваше твърде големи опасения с прекомерната си набожност и известна недодяланост.