Борис Акунин - Коронация

Усмивката, с която Фандорин посрещна думите ми, никак не ми хареса. Така се усмихва човек на думи на малко дете.

— Емилия не трябва да запомня всичко още отначало. След Зубовския п-площад каретата и двата пъти се е движила по един и същ маршрут и последният з-завой, за който нашата разузнавачка е сигурна, е на ъгъла на „Оболенски“ и „Олсуфиевски“. Накъде върви каретата след това, не знаем, но тази точка сме определили абсолютно точно. Оттам до крайния пункт остават само десет-петнайсет минути.

— За петнайсет минути каретата може да пропътува три-четири километра в коя да е посока — казах поучително на вече доста възгорделия се Ераст Петрович. — И какво, ще претърсвате такова огромно пространство? Че то е по-голямо от Василиевския остров!

Той се усмихна още по-непоносимо.

— Коронацията, Зюкин, е вдругиден. Тогава трябва да предадем на Линд „Орлов“ и играта приключва. А утре Емилия още веднъж ще отиде с обкованата к-карета, за да занесе п-последната вноска — някаква диадема бандо 64 64 Т.е. диадема, направена във формата на превръзка за глава. — Б.пр. от жълти брилянти и опали.

Неволно изстенах. Безценното бандо беше във вид на гирлянд от цветя! Най-забележителната скъпоценност в целия coffret на нейно величество!

— Естествено, наложи се д-да се закълна пред императрицата в честта си, че и бандото, и всички предишни дреболийки ще й бъдат върнати цели и невредими — с безподобната си самоувереност заяви Фандорин. — Впрочем май не ви споменах нещо много съществено. След като Карнович нахлу в хитровската ни операция като слон в стъкларски магазин, общото ръководство на д-действията срещу Линд се възложи на мен, а на началника на дворцовата полиция и на московския полицейски началник е забранено да ми се месят под заплаха от съд.

Нечувано! Да се повери разследване, от което без преувеличение зависи съдбата на царската династия, на частно лице! Това означаваше, че в момента Ераст Петрович Фандорин е най-важната фигура в цялата руска държава — погледнах го със съвсем други очи.

— Емилия ще започне да брои след завоя от „Оболенски переулок“ към „Олсуфиевски“ — вече без никаква усмивка и с най-сериозен вид обясни той. — Тогава вече няма да се обърка с нейната великолепна памет.

— Ваше високородие, но как мадмоазел Деклик ще разбере, че е на нужния завой?

— Много просто, Зюкин. Ще видя на каква карета ще я качат този път. Няма да я проследявам, разбира се, а направо ще подкарам към „Олсуфиевски“. Щом видя, че каретата й идва, ще позвъня с камбанка. Това ще е сигналът за Емилия.

— Това няма ли да се стори съмнително на кочияша? От къде на къде изведнъж прилично облечен господин като вас да размаха камбанка? Не е ли по-лесно просто да се арестува този кочияш и той да каже къде се крие Линд?

Фандорин въздъхна.

— Тъкмо така би постъпил най-вероятно полицейският началник Ласовски. Линд сигурно е предвидил такава възможност, но очевидно н-никак не се страхува. Имам някои п-предположения по въпроса, но засега да ги оставя настрана. Колкото до приличния господин, просто ме обиждате. Вие поне видяхте как прекрасно умея да се дегизирам. Аз, Зюкин, не само ще размахвам камбанка, ами и ще викам! — и изведнъж гръмогласно загъгна на нос със силен татарски акцент, размахал ръка, все едно звъни с камбанка: — Стар’неща купуъ! Дреи, убущъ, вехти за боклука, к’ото имаш — копейка зимаш!

Мадмоазел се засмя — май за пръв път през изминалите дни. Поне в мое присъствие.

— Е, мосю Зюкин, вие си лежете, а ние с Ераст отиваме на малка разходка към „Девиче поле“, „Цахицинска“, „Погодинска“, „Плюсчиха“ — старателно изговори тя имената на московските улици, а в ума ми отекна само Ераст .

Какъв „Ераст“ й е той!

— Аз съм абсолютно здрав — уверих и двамата, — бих искал да ви направя компания.

Фандорин стана, поклати глава:

— Маса ще ни направи компания. Боя се, че още ви е сърдит. За времето, п-прекарано в дранголника, надали е станал по-благосклонен. Лежете си.

Естествено, не можех да лежа, но нямаше и какво да правя, защото Сомов напълно бе завзел всичките ми задължения и в интерес на истината доста добре се справяше — във всеки случай не открих никакви сериозни грешки, макар че старателно проверих и подредбата в стаите, и сервизите, и конюшнята, и дори бравите. Само наредих в спалнята на нейно височество да сложат съсънки вместо розите и да се махне празната бутилка, която открих под леглото на лейтенант Ендлунг.