— От Хитровка ли? — попита някой. — Или от града?
— Тъпак. От Русия — тежко рече Чукана. — За тая работа фантетата живи ще ни изядат.
— Как от Русия? — възкликна онзи, когото той беше нарекъл Секира. — А къде ще живеем? У Турско ли? Не им разбирам.
Чукана кривна щърбава усмивка:
— Няма нищо, Секира, такъва пара ще падне, че агаряните ще заговорят руски. Вярвайте, авери, Чукана не говори празни приказки. Така ще намажем, че до гроб ще си караме най-охолно.
— Да не ни прецака тоя твой голям човек? — мнително попита все същият скептик.
— Не е такъв. Най-честният главатар на целия свят. Краля е нищо пред него.
— Значи як, а? Къв ти се виде?
Забелязах как Фандорин цял се напрегна в очакване на отговора.
Чукана явно се смути от въпроса. Той си почисти зъбите с вилицата, докато се чудеше сякаш да отговори или не, после все пак реши:
— Няма да ви ментосвам — не знам. Той е такъв човек, че просто така не можеш да припариш. С него дофтасаха всички големи клечки — те са яка работа, не са като вас. Човекът изобщо не знае по нашенски. Веднъж го видях. В мазе като нашето, само че по-малко и без осветление. Казвам ви, точен човек, думата му на две не става. Седи в тъмното, не се вижда. Пошепне на преводчика, онзи го рече по нашему. Виж, Краля си дере гърлото — а този е Европата. Пошепване и от вик по-силно може да се чуе.
Тази мисъл, макар и прозвучала от устата на завършен престъпник, ме порази с психологическата си точност. Наистина, колкото по-малко човек повишава глас, толкова повече се вслушват в думите му и по-добре го чуват. И оберпрокурорът на Светия синод, всесилният Константин Петрович 60 60 Победоносцев (1827–1907) — руски държавник, юрист, 1850–1905 — оберпрокурор (висш чиновник с ранг министър) на Синода, вдъхновител на крайната реакция, с голямо влияние върху Александър III и Николай II в началото на царуването му. — Б.пр.
, ей тъй тихо шушне. А и Фандорин — колко е тих, пък отвори ли си устата, августейшите особи се вслушват във всяка негова дума.
— Тъй значи, добре. А къде ти беше срещата с тоя човек?
Фандорин чак се надигна, аз затаих дъх — дали ще каже?
В този момент се чу оглушителен трясък, отекнал страховито под свода, от каменния таван право върху масата се посипа трошляк.
— Стой на място, мерррзавци! — чу се оглушителен глас, многократно усилен от рупор. — Аз съм полковник Карнович. Всички сте ми на мушката. А някой е мръднал, а е отнесъл следващия куршум.
— Ммммммм — чух болезнения стон на Фандорин.
Полковникът наистина се беше появил някак много ненавременно, но от друга страна, арестът на цялата банда и най-вече на Чукана трябваше да ни насочи към доктор Линд. Брей този Карнович, как хитро се престори, че хич не го интересуват изкопчените от мен сведения!
Бандитите вкупом се обърнаха, но дори не успях да им видя лицата, защото Чукана викна:
— Гаси светлото! — и разбойниците се разбягаха, катурвайки и трите факли.
В избата стана тъмно, но съвсем за малко. След секунди дълги и злобни огнени езици пронизаха чернилката и се вдигна такава тупурдия, че оглушах.
Фандорин ме дръпна за ръката и двамата паднахме на пода.
— Кротко, Зюкин! — викна той. — Все едно, нищо не може да се направи.
Стори ми се, че стрелбата продължи още дълго, прекъсвана от време на време от стонове и гръмогласните команди на Карнович:
— Корнеев, къде си? Давай с твоите надясно! Милер, десет души вляво! Фенерите, фенерите насам!
И почти веднага по избата зашариха лъчи светлина — по бъчвите, по обърнатата маса, по двете неподвижни тела на пода. Стрелбата спря пак така неочаквано, както беше започнала.
— Излизайте с вдигнати ръце! — викна Карнович. — Все едно нямате изход. Чукана пръв!
— На ти Чукан!
От далечния ъгъл пак блъвна огън и лъчите веднага се насочиха натам — видях прекатурена бъчва и над нея силует — глава и рамене.
— Ще го убият д-дръвниците! — изсъска Фандорин.
Чу се оглушителен залп и от бъчвата се разлетяха трески, после втори, трети. От ъгъла никой вече не стреляше.
— Предаваме се! — чу се глас от тъмното. — Шефе, не пушкай!
Един след друг, високо вдигнали ръце, излязоха трима, двама от тях едва се държаха на крака, а Чукана го нямаше.
Ераст Петрович стана и излезе от убежището ни, ние с Маса подир него.
— Добър вечер — иронично се обърна към Фандорин полковникът, заобиколен от едри юначаги в цивилно облекло. — Каква неочаквана среща.
Без изобщо да погледне началника на дворцовата полиция, Ераст Петрович се запъти към прекатурената бъчва, иззад която стърчеше безжизнена ръка. Клекна и веднага се изправи.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу