Борис Акунин - Коронация

Тази сутрин всичко се повторило. Доктор Линд получил егрет-фонтана 63 63 Егрет-фонтан — дамско украшение за прическата или шапката. — Б.пр. от брилянти и сапфири. През няколкото секунди, докато била без превръзка, мадмоазел успяла по-добре да огледа малкия пленник. Той бил все така в унес, много отслабнал, лявата му ръчичка бинтована. Мадмоазел докоснала с пръсти челото му и усетила, че гори.

На това място разказът й секна, но мадмоазел бързо се овладя.

— Веднъж да свърши всичко това — каза тя със сдържаност, която ме възхити. — Мишел не може дълго да издържи такова съществование. Той е здраво, силно дете, но всичко си има граници.

— Видяхте ли Линд? Поне с крайчеца на окото? — попитах я с надежда.

— Не. Свалиха ми превръзката за не повече от десетина секунди и ми забраниха да се оглеждам. Само усетих, че зад гърба ми стоят няколко души.

Стомахът ми се сви.

— Значи диренето е наникъде?

Мадмоазел и Фандорин се спогледаха — както ми се стори, със заговорнически вид, та се усетих пронизан почти като от физическа болка: те бяха двамата заедно, а аз бях останал страничен и сам.

— Не, все пак нещо имаме — със загадъчен вид произнесе Фандорин и сниши глас, сякаш да ми съобщи някаква важна тайна. — Научих Емилия да брои скърцането на колелата.

В първия момент разбрах само едно — беше нарекъл мадмоазел Деклик по име! Нима приятелството им е в такава напреднала фаза? Едва след това се помъчих да вникна в значението на чутите думи. Не успях.

— Скърцането на колелата?

— Да. Всяка ос, дори най-идеално смазаната, издава някакво скърцане, което, ако се вслуша ч-човек, представлява циклично повторение на едни и същи поредици от звуци.

— Е, и?

— Всеки цикъл, Зюкин, е едно превъртане. Достатъчно е да се преброи колко пъти се е превъртяло колелото, за да се разбере какво разстояние е изминала каретата. Колелата на каретите файтонен тип, предпочитани от п-похитителите, имат стандартен размер: в метрически единици — диаметър метър и четирийсет. Дължината на окръжността тогава според геометрическите закони е четири метра и четиридесет сантиметра. Мадмоазел брои и запомня превъртанията от завой до завой. Ние не проследяваме каретата, за да не предизвикваме престъпниците, но поне първоначалната посока виждаме. По-нататък в-всичко зависи от нейното внимание и памет. И така — продължи Фандорин с глас на учител, който обяснява геометрична задача, — ако ни е известно количеството и посоката на завоите, както и разстоянието п-помежду им, можем да определим мястото, където крият детето.

— И какво, определихте ли го? — викнах, обзет от радостно вълнение.

— Не толкова бързо, Зюкин, не толкова б-бързо — усмихна се Фандорин. — Мълчаливият кочияш нарочно не кара направо, а на зигзаг — явно проверява дали не го следят. Така че задачата на Емилия никак не е лесна. Вчера и днес минахме с нея пеша по пътя на каретата, за да сверим географски наблюденията й.

— И какво? — попитах аз, като си представих как мадмоазел върви по улицата, хванала под ръка галантния кавалер. Двамата са вглъбени, съсредоточени върху общата дейност, а аз се валям междувременно в леглото като безполезна талпа.

— И двата пъти каретата се е повъртяла из п-пресечките и е излязла на Зубовски площад — това се потвърждава и от наблюденията на Емилия, която е чула на това място шум на много файтони и много гласове.

— И после?

Мадмоазел сконфузено го погледна (този бърз доверчив поглед ме жегна през сърцето) и сякаш да се оправдае, каза:

— Мосю Зюкин, вчера успях да запомня единайсет завоя, днес тринайсет — тя присви очи и с леко запъване рече: — Двайсет и две, ляво; четирийсет и едно, дясно; трийсет и четири, ляво; осемнайсет, дясно; деветдесет, ляво; четиринайсет, дясно; сто четирийсет и три, дясно; трийсет и седем, дясно; двайсет и пет, дясно; сто и петнайсет, дясно (тук, по средата, горе-долу на петдесетото превъртане, се чува шумът на площада); петдесет и две, вляво; шейсет, вдясно; после пак надясно, но вече не помня на колко превъртания. Много се постарах, но се обърках…

Бях потресен.

— Господи, дори тези как сте ги запомнили?

— Не забравяйте, приятелю, че съм учителка — меко ми се усмихна тя, а аз се изчервих, защото не знаех как да изтълкувам в момента това „mon ami“ и дали при нашите отношения е допустима подобна фамилиарност.

— Но утре всичко ще се повтори и вие пак ще се объркате — казах аз за всеки случай със строг вид. — Човешката памет, дори и най-развитата, не е безгранична.