Борис Акунин - Коронация

И така, бях отстранен от задълженията си, пребит (и най-неприятното — с право), унизен пред мадмоазел Деклик и най-вече измъчен от кошмарното видение: Михаил Георгиевич, захвърлен във влажното подземие. Потресът, насилието, физическите страдания, продължителното упояване — всички тези травми, понесени на тъй крехка възраст, ще му се отразят. Кой знае как ще се проявят по-нататък в характера и душевното здраве на великия княз. Но сега още е рано да се тревожа. Първо трябва да спасим негово височество от лапите на жестокия доктор Линд.

И аз си обещах да простя всичко на Фандорин, стига да спаси детето.

За вечеря се прибраха нашите, които бяха присъствали на освещаването на държавния флаг в Оръжейната палата.

В коридора Ксения Георгиевна ме спря за ръкава и тихо попита:

— Къде е Ераст Петрович?

Нейно височество май беше решила да ме направи довереник на своята affaire de coeur 65 65 Сърдечна история (фр.). — Б.пр. , аз пък никак не исках да поемам тази двусмислена роля.

— Господин Фандорин замина с мадмоазел Деклик — отговорих равнодушно, поклоних се и все едно забравих да се изправя, за да избягна погледа й очи в очи. Ксения Георгиевна като че остана неприятно изненадана.

— С Емилия ли? Защо?

— Във връзка с плановете за освобождаване на Михаил Георгиевич — обясних възможно най-сбито с желанието час по-скоро да приключа този разговор.

— Ах, каква егоистка съм! — очите на великата княгиня се насълзиха. — Ужасна, ужасна! Клетият Мика! Не, аз непрестанно мисля за него, молих се за него цяла нощ… — изчерви се и се поправи: — Почти цяла нощ…

От тези думи, които можех да изтълкувам само в един-единствен смисъл, настроението ми окончателно се развали и се опасявам, че по време на вечерята не се отнасях твърде съсредоточено към задълженията си.

А вечерята беше специална, дадена в чест на британските ни гости по случай рождения ден на нейно величество английската кралица, наричана в Семейството просто Grannie 66 66 Баба (англ.). — Б.пр. , искрено почитана и сърдечно обичана. Последния път видях „бабата на цяла Европа“ тази пролет в Ница, когато кралица Виктория уреждаше годежа на Ксения Георгиевна с принц Олаф. Императрицата на Индия, кралицата на най-първата в света държава ми се стори много остаряла, но още държелива. Нашите дворцови слуги говореха, че след кончината на съпруга си 67 67 Албърт, саксонски херцог и сакскобургски принц (1819–1861). — Б.пр. тя дълги години имала връзка със свой лакей, но трудно можеше да се повярва в подобно нещо, като гледаше човек почтената и величествена дама. Впрочем за августейшите особи винаги се говори какво ли не — никога не трябва да се вярва на слуховете, докато не се потвърдят. Аз поне не поощрявам клюки за нейно величество в мое присъствие.

С вечерята в чест на Grannie Георгий Александрович искаше поне малко от малко да изкупи липсата на внимание към английските гости поради нещастието, сполетяло Зеления двор. Сомов беше поел подготовката, за мен остана само да проверя сервировката и менюто — всичко беше безукорно.

Не мина весело, макар че Ендлунг много се постара, а и Георгий Александрович се държеше както подобава на истински гостоприемен домакин. Но всички усилия бяха напразни: Павел Георгиевич остана мрачен и не докосна храната, само пиеше вино; Ксения Георгиевна ми се видя разсеяна; милордът и мистър Кар не се поглеждаха, а на шегите на лейтенанта се смееха пресилено гръмогласно, сякаш нарочно се правеха на съвсем безгрижни. Непрестанно се получаваха дълги паузи, които са категорично свидетелство за провалена сбирка.

Струваше ми се, че над масата незримо витае сянката на клетия малък пленник, макар той изобщо да не беше споменат. Та англичаните не бяха известени официално за случилото се — това би означавало неминуемо разгласяване на тайната в цяла Европа. Докато темата не е спомената, тя все едно не съществува. Лорд Банвил и мистър Кар, хора на честта, ще си мълчат. Дори да се изпуснат, ще е в техния кръг. Това, разбира се, ще даде повод за слухове. Но за слуховете вече казах.

Аз стоях зад стола на Георгий Александрович и давах знак на лакеите, ако трябваше нещо да се донесе или отнесе. Но мислите ми витаеха далеко. Размишлявах как да изкупя неволната си вина пред Михаил Георгиевич, дали няма някаква възможност да помогна за спасяването му. И пак — да не си кривя душата — пред очите ми изплуваше не един и два пъти доверчивият и дори възхитен поглед, който мадмоазел Деклик обръщаше към Фандорин. Ераст. Признавам, че като си въобразявах как съм станал спасител на Михаил Георгиевич, ми се привиждаше как тя по същия начин (а може би и още по-възторжено) гледа мен. Глупаво, не ще и дума. Глупаво и недостойно.