Борис Акунин - Коронация

Изведнъж отвсякъде заприиждаха хора. Едни слагаха белезници на предалите се разбойници, други сновяха между бъчвите, трети, кой знае защо, опипваха пода. Навсякъде святкаха електрически лъчи. Въздухът смъдеше от дим и барут. Погледнах си часовника. Беше дванайсет без седем минути, значи от влизането ни в избата бяха минали само шестнайсет минути.

— Провалихте всичко, Карнович — каза Фандорин. — Чукана е на решето, а само т-той знаеше къде е Линд. Откъде се взехте, по дяволите! Шпионирате ли ме?

Карнович изглеждаше леко сконфузен. Той погледна към мен и нищо не отговори, но Фандорин разбра.

— Вие ли, Зюкин? — тихо ме попита и поклати глава. — Колко тъпо…

— Каре да! 61 61 Той! (яп.) — Б.пр. — изкряка господин Маса, който беше на няколко крачки от мен. — Урагиримоно!

Като насън го зърнах как се засилва, скача високо и рита.

Явно зрението ми проработи много по-бързо от мозъка, защото успях много ясно да видя устремената към мен обувка на японеца (малка, от жълтеникава кожа, с изяден ток).

И 10 май свърши за мен.

Съботата ми се губи, защото нощта, целия ден и още една нощ съм бил в безсъзнание.

Съвзех се отведнъж, без никакво предварително блуждаене между безпаметството и реалността — тоест не както човек се събужда от сън. Току-що бях видял озарения от лъчи по пода зимник и устремената към мен жълта обувка, после не знам защо съм затворил очи, а ги отворих на съвсем друго място: дневна светлина, бял таван и отстрани, в периферното ми зрение, две лица — мадмоазел Деклик и господин Фандорин. Не отдадох никакво значение, просто забелязах — седнали, гледат ме от горе на долу, аз лежа в легло. И чак след това усетих как странно съм се схванал целият, чух равномерния шум на дъжд отвън и трепнах: защо тези двамата си докосват раменете?

— Grace a Dieu! — каза мадмоазел. — Il a retrouve sa conscience. Vous aviez raisonf! 62 62 Слава Богу! Дойде в съзнание. Бяхте прав! (фр.) — Б.пр.

Преместих поглед от нея към Фандорин, май нещо трябваше да го питам.

— Какво означава „урагиримоно“? — повторих звучната дума, която бях запомнил, сякаш току-що я бях чул.

— На японски е „п-предател“ — спокойно отговори Ераст Петрович, наведе се над мен и по някаква причина ми подръпна долните клепачи (направо примрях от подобна безцеремонност). — Радвам се, Зюкин, че сте жив. След такъв удар можеше изобщо да не се събудите. Дебел ви е черепът, нямате дори мозъчно сътресение. Почти четирийсет часа сте в безсъзнание. Опитайте се да седнете.

Седнах без никакво усилие и внезапно се смутих, защото видях, че съм само по долна фланела, и то отворена на гърдите. Мадмоазел забеляза смущението ми и деликатно отмести поглед.

Фандорин ми подаде чаша вода и с все същия отмерен тон ми съобщи сведения, които окончателно ме върнаха в реалността.

— Вие, Зюкин, много навредихте, като сте съобщили за нашия план на Карнович. Многообещаващата нишка се прекъсна. Чукана е убит. Четирима от бандата, включително зашеметеният от мен часовой, са заловени живи, но от тях няма никаква полза. Един е бил използван д-да следи Ермитажа. Другият е бил кочияш на каретата, която сте опитали да настигнете. Той ви е ударил с камшика, нали си спомняте. Но кой е бил в каретата, не знае и дори не е чул детски вик. Чукана му е наредил да се качи на капрата на „Николо-Ямская“, да мине по определен маршрут и после да слезе при Андрониковия манастир. Там го е сменил друг кочияш с неруски вид. Това е. Чукана поне знаеше к-къде е леговището на Линд. А сега останахме с празни ръце. Тъй че гневът на Маса е разбираем. Сега, след като е ясно, че сте жив, ще го освободят най-после от ареста, че без него съм като без ръце.

Докоснах си челото и напипах голяма цицина. Така ми се пада.

— И какво сега, никакви нишки ли няма? — гласът ми трепна от трагичността на грешката, която бях допуснал.

— Сега остава да се уповаваме само на м-мадмоазел Деклик. Моята фантазия, уви, се изчерпа. Госпожо, разкажете на Афанасий Степанович за срещите ви вчера и днес.

— Как, оттогава сте го посетили вече два пъти? — учудих се аз и се обърнах към сивия прозорец. — Колко е часът?

— Да, днес схещата беше хано сутхинта — отговори мадмоазел. — Ще позволите ли да говохя на фхенски. Така ще стане по-бъхзо.

И тя наистина за пет минути ми изложи всички събития, които се бяха случили през времето на принудителното ми неприсъствие.

Вчера, в събота, пак й предали бележка в черквата. Каретата (не от предния ден, но много подобна на нея и пак със заковани пердета) чакала на съседната пресечка. Кочияшът бил същият — брадат, безмълвен, с ниско нахлупена шапка. След петдесет и четири минути (Фандорин този път й дал часовник с фосфоресциращи стрелки) пак й завързали очите и тя се намерила в същото подземие. Този път за няколко мига й свалили превръзката, за да може да види Михаил Георгиевич. Момченцето лежало със затворени очи, но било живо. Забранили й да се озърта и тя видяла само гола каменна стена, едва осветена от свещ, и сандък, използван вместо легло за негово височество.