Борис Акунин - Коронация

Денят, започнал тъй късно, се точеше с мъчителна мудност. Опитах да се разсея с грижи по къщата и подготовката на предстоящите приеми, срещи и церемонии, но скоро се отказах от всички отговорни дела, защото трябваше да се отнеса към тях много съсредоточено, а мислено бях безкрайно далеч от обсъждане на менюто, лъскане на сребърните прибори и проветряване на парадните мундири и тоалетите.

Така и не успях да обменя нито дума с мадмоазел, защото неотлъчно до нея се намираше Карнович. Той й обясняваше нещо за поредната среща с похитителите, а в два следобед качиха гувернантката в каляската и я откараха — видях я само в гръб как с гордо вдигната глава слиза по външните стълби. Носеше чантичка, в нея вероятно малкия брилянтов букет, прекрасна изработка на придворния бижутер Пфистер.

Когато мадмоазел потегли, аз седях на пейката в компанията на мистър Фрайби. Малко преди това, изгарян от тревога, излязох да се разходя, та видях на полянката английския иконом. Този път не беше с книга. Просто седеше и блажено мижеше към слънцето. Видът му беше толкова спокоен и безметежен, че спрях, обзет от ненадейна завист. Ето единствения човек в цялата къща, от когото лъха на нормалност и здравомислие, си казах. И внезапно ми се дощя със същата наслада като него просто да се порадвам на хубавия ден, да поседя на затоплената от слънцето пейка, да подложа лицето си на лекия майски ветрец и за нищо, за нищо да не мисля.

Сигурно по някакъв начин британецът отгатна желанието ми. Той отвори очи, учтиво приповдигна шапка и направи приканващ жест — не бихте ли желали да седнете и вие. Какво толкова, си помислих. Поне малко да си успокоя нервите.

Благодарих („тенк ю“) и седнах. На пейката наистина се оказа прекрасно. Мистър Фрайби ми кимна няколко пъти, аз на него, този ритуал напълно замести светския разговор, за какъвто в измъченото си състояние надали бих имал сили.

След като каляската понесе мадмоазел Деклик към „Волхонка“, в храма „Христос Спасител“, аз пак се развълнувах и не си намирах място на пейката, но бътлърът извади от обширния си джоб плоско шише, обвито с кожа, отвинти сребърното капаче, наля в него някаква кехлибарена течност и ми го подаде. Той самият се канеше да отпие направо от гърлото.

— Whisky — обясни ми той, забелязал моята нерешителност.

Много бях чувал за тази англосаксонска напитка, но никога не бях я опитвал. Честно казано, аз изобщо не употребявам силни спиртни напитки, а и не силни — по чашка ликьор два пъти годишно — на Великден и на именния ден на Георгий Александрович.

Но Фрайби с такова удоволствие надигна шишенцето, че и аз се престраших — отметнах глава и изпих на един дъх съдържанието на капачката, както лейтенант Ендлунг пие ром.

Все едно пила ми раздра гърлото, от очите ми рукнаха сълзи, не можех да си поема дъх. Ужасен се обърнах към коварния англичанин, а той одобрително ми намигна, сякаш се радваше на жестоката си постъпка. Как може да се пие тази гадост?

Но почувствах вътрешна топлина и сладост, тревогата ме напусна и вместо нея ме обзе лека тъга — не за себе си, а за хората, които превръщат живота си в нелепост и безпорядък, а после страдат и се мъчат.

Прекрасно си помълчахме. Ето кой можеше да ми помогне със съвет относно Ксения Георгиевна, помислих си внезапно. Веднага личи, че е здравомислещ човек, който не губи самообладание в никаква ситуация. Има такъв господар, че не е за завиждане, а как достойно се държи. Но нямаше никаква възможност да заговоря с англичанина по толкова деликатен въпрос. Въздъхнах тежко.

Тогава Фрайби леко обърна глава към мен, приотвори едното си око и каза:

— Live your own life — отвори речника и ми преведе: — Живее… свой… собствен… живот — доволен се облегна назад, сякаш сметнал темата за изчерпана, и отново затвори очи.

Странните думи бяха произнесени с тона, с който се дават добри съвети. Аз взех да размишлявам какво може да означава да живея собствения си живот. В какъв смисъл?

В този миг случайно погледнах лехата с часовника от цветя, видях, че е три часът, и потръпнах.

Господ да пази мадмоазел Деклик.

Мина час, два, три. Гувернантката я нямаше никаква. Карнович стоеше неотлъчно на пост до телефонния апарат, но се обаждаха други.

Три пъти позвъниха от Александрийския дворец от името на императора. Два пъти от името на Кирил Александрович.

След шест часа пристигна Симеон Александрович с адютанта. Не пожела да влезе в къщата, нареди да му се сервира студен крюшон 56 56 Охладено бяло трапезно вино с ром или коняк и пресни плодове, захар, понякога шампанско. — Б.пр. в беседката. Корнет Глински, който съпровождаше генерал-губернатора, понечи да се присъедини към негово височество, но великият княз доста остро му каза, че желае да остане сам, и младият мъж остана да чака отвън с вид на сритано псе.