Борис Акунин - Коронация

— Чуйте какво пише в писмото — каза Кирил Александрович и чак сега забелязах, че пред него има лист хартия.

Великият княз си сложи пенснето и прочете посланието, както и предишните написано на френски:

Господа, вие май още не сте разбрали, че аз не се шегувам.

Надявам се, че малкият бандерол ще ви убеди в сериозните ми намерения. Отрязаният пръст е наказание за това, че вашите хора отново нарушиха уговорката. Ако пак се повтори нечестната ви игра, следващия път ще отрежа ухото на момчето.

Сега по нашия въпрос. Като поредна вноска очаквам от вас малкия брилянтен букет с шпинел 52 52 Благородният шпинел е традиционен скъпоценен камък, известен от дълбока древност, но засенчен от сходните му по цвят, ярък блясък и висока твърдост рубин и сапфир. Най-известен е огромният близо 400-каратов тъмночервен шпинел в императорската корона на Екатерина II, един от 7-те исторически скъпоценни камъка в Диамантовия фонд в Москва. — Б.пр. от колекцията на императрицата. Гувернантката да се яви за литургията в храма „Христос Спасител“ в три часа следобед. Сама, разбира се.

Ако се повтори проследяването — сами сте си виновни.

Най-много ме потресе поразителната осведоменост на злодея относно съдържанието на coffret на императрицата. Малкият брилянтов букет с шпинела беше същинското бижу на императорската рентерия 53 53 Или рентерея — хазна (нем.). — Б.пр. ; навремето е пристигнал със зестрата на женат на Павел Петрович, бъдещият император Павел I. Този шедьовър на изключителното ювелирно изкуство от XVIII столетие се цени не толкова заради големината и чистотата на скъпоценните си камъни, колкото за красотата и изяществото си. Според мен в цялата брилянтова стая нямаше по-прекрасна от тази скъпоценност.

— Боже, горката Алиса — скръбно рече императорът. — Тя така страда за склаважа…

Негово величество заслужаваше съчувствие, като се имаше предвид нравът на царицата, но в този момент не бях в състояние да изпитам жал към никого освен към малкия Михаил Георгиевич.

— Изслушахте всички, Фандорин — доста безцеремонно прекъсна императора Кирил Александрович. — Вие как мислите? Вече е ясно, че сте били прав. Линд е истинско чудовище, той няма да се спре пред нищо. Какво ще правим?

— Ах, клетият Мика — царят сведе глава в покруса.

— Клетник е Мика наистина — удари с юмрук по масата Симеон Александрович, — но по-добре пожали себе си, Ники. Ако се разбере, че някакъв шарлатанин по време на коронацията на руския цар е отвлякъл братовчед ти и го реже на парчета като салам…

— Сам, опомни се! — с гръмовен глас ревна Георгий Александрович. — Говориш за съдбата на сина ми!

— Говоря за съдбата на нашата династия! — със същия глас му отговори генерал-губернаторът.

— Чичо Сам, чичо Джорджи! — помирително вдигна ръце негово величество. — Нека чуем господин Фандорин.

Ераст Петрович взе пакета от масата, повъртя го.

— Как е д-доставен?

— Като предишните — отговори Кирил Александрович. — По пощата.

— И пак няма клеймо — умислено произнесе Фандорин. — Разпитан ли е пощенският служител?

Полковник Карнович отговори:

— Не само е разпитан, но и тримата раздавачи, които носят градската кореспонденция в Ермитажа, се следят още от вчера. Нищо съмнително не е забелязано. Нещо повече, чантите с поща, изпращани от градската станция в тукашната, непрекъснато се наблюдават от маскирани агенти. Никой не се е доближавал до пощенските чанти нито при доставянето от „Мясницка“ до „Калужка“, нито после, когато раздавачът е тръгнал по адресите. Не е ясно откъде се появяват посланията на Линд. Същинска загадка.

— Добре, докато не сме я разгадали, ще направим следното. Букетът да се даде. Това първо. Никакво проследяване на хората на Линд. Това второ. Ще се надяваме единствено на наблюдателността на мадмоазел Деклик — за щастие много остра. Това трето. Нищо п-повече не мога да препоръчам. Сега най-малката непредпазливост на полицията — и ще получите не ухо, а трупа на детето плюс световен скандал. Линд е бесен, това е ясно.

Всички едновременно се извърнаха към гувернантката. Тя вече не плачеше и не прикриваше лицето си с длани. Чертите й ми се сториха вкаменени, сякаш изсечени в бял мрамор.

— Je ferai tout mon possible! 54 54 Ще направя всичко възможно! (фр.) — Б.пр. — тихо каза тя.

— Да-да — умолително рече императорът. — Ако обичате. А ние с Алиса ще се молим на Всевишния. И незабавно започваме да постим. Бездруго така се полага по древен обичай преди коронясването…