Борис Акунин - Коронация

— Чудесно, всеки ще помогне както може — мрачно се подсмихна Кирил Александрович. — Полковник Ласовски трябва да бъде отстранен от ръководството на издирването. (При тези думи полицейският началник хлъцна още по-силно, но се отказа от извиненията.) Отговорността пак пада върху вас, Карнович, но повече никакви погрешни стъпки. Нека да бъде така, както каза Фандорин. Вие, Карнович, временно ще се преместите в Ермитажа и оттук ще продължите диренето. В Александрийския дворец има прекалено много посетители. Зюкин, намери за полковника някоя стая и му прокарай телефон. Това е, разотиваме се. Утре всички ни чака труден ден, а ти, Ники, трябва да приемеш пратениците. От теб се иска да се държиш безупречно.

След като височайшите гости си тръгнаха, още дълго свестявах с чай техни височества, проляха се много сълзи, плака най-вече Павел Георгиевич, но и Георгий Александрович начесто триеше с маншета месестите си бузи, колкото до мен, аз направо се сринах. На два пъти дори се наложи да напусна спешно хола, за да не натъжавам още повече великите князе с физиономията си, подпухнала от риданията.

Чак след три през нощта, полужив от умора, се помъкнах по коридора към моята стая и внезапно пред стаята на Фандорин видях господин Маса в много странна поза. Той седеше на пода със скръстени крака и сънено клюмаше.

Спрях се учуден и изведнъж чух откъм стаята сподавени изхлипвания.

— Защо сте тук, а не вътре? — попитах аз. — Кой е там при господин Фандорин? — страшно подозрение ме накара да забравя всички останали ужаси. — Ако обичате, имам да съобщя нещо на господин Фандорин — казах решително и посегнах към бравата, но японецът се изправи пъргаво и ми препречи пътя.

— Не мозе — рече той и се вторачи в мен с черните си очички. — Господзин праче. Много му тедзи за детето. Не мозе да греда. Срамно.

Лъже, веднага разбрах, че лъже!

Без да кажа нито дума, се втурнах към горния етаж и почуках на стаята на Ксения Георгиевна. Никакъв отговор. Предпазливо отключих с шперца. Нямаше я. И леглото й непобутнато.

Направо свят ми се зави. Тя е там, насаме с този женкар!

Господи, научи ме и ме вразуми. Що за изпитания стоварваш Ти връз династията Романови!

Побързах към портиерната, където преди час бях постлал на полковник Карнович и му бях пренесъл телефона от антрето.

Началникът на дворцовата полиция ми отвори само по нощница и без вечните си сини очила. За пръв път му видях очите — малки, остри, със зачервени клепачи.

— Какво, Зюкин? Решихте все пак да ми разкажете какво е намислил приятелят ви, а?

— Нейно височество е в стаята на господин Фандорин — доложих шепнешком. — Чух я да плаче. И се боя… че е по своя воля там.

Карнович се прозя разочаровано.

— Пикантно наистина и като началник на дворцовата полиция трябва да знам с кого прекарват нощта девойките от императорската фамилия, но можехте да ми го съобщите и утре. Представете си, Зюкин, тъкмо рекох и аз малко да дремна.

— Но нейно височество си има годеник — принц Олаф! И е девствена! Господин полковник, може би още не е късно да се възпрепятства!

— А, не — пак се прозя той. — Не ми се ще да се набърквам в сърдечните истории на великите княгини. Такива неделикатности после ни изяждат главата. А колкото до девственица, надали е още — ухили се Карнович. — От плача до утехата, нали знаете, пътят е кратък, пък вашият приятел Фандорин е прочут с донжуанската си репутация. Пък за принца — какво му е, той се жени не за девственица, а за дома Романови. Непорочността е глупост. Но не са глупост номерата на Фандорин. Много ме плашат самоволните изпълнения на нашия Пинкертън 55 55 Алън Пинкертън (1819–1884). Син на полицай от Глазгоу. Пинкертън емигрира в САЩ и основава прочутата едноименна частна детективска агенция. Нейни служители предотвратяват атентат срещу президента Линкълн през 1861 г. И арестуват извършителите на влаков обир, откраднали 700 000 $. — Б.ред. . Ако искате да ми помогнете, а съответно и на императора, ми разкажете подробно какво знаете.

И аз му разказах — и за Хитровка, и за Чукана, и за утрешната бандитска сбирка.

— Глупости — резюмира Карнович, след като ме изслуша. — Пълни глупости. Не се и съмнявах.

За спане не можех и да помисля. Тропосвах напред-назад коридора на горния етаж и кършех пръсти. Едновременно и се боях да не събудя Георгий Александрович, и вътрешно го желаех. Тогава той щеше да ме попита какво правя тук по никое време и защо съм като обезумял, а аз щях да му разкажа цялата истина.