Борис Акунин - Коронация

— От них. Тъжшя Чукана.

— Нема го. Днес нема да идва. Рече: утре вечер — бандитът сниши глас (но в тишината пак се чуваше) и излюбопитства: — Верно ли фантетата са бастисали вашия главен?

— Така е — въздъхна Фандорин. — И Близна, и още тшима юнаци. Къде е Чукана, а? Спешно ми тшябва.

— Не ми докладва. Сам знаеш, полски, какви бъркочи стават. Шари нейде си, от сутринта не съм му видел очите. Но утре железно е тук. И на всички ни е наредил да сме на линия… Вие имате ли още много хора във Варшава?

— Та тшима — махна с ръка Фандорин. — Вацек Кривия ни е главатар сега. А вие?

— С Чукана седем. Кво ще става утре, не знаеш ли?

— Тц. За них сме помияри… Как те викат, москва?

— Кода. А тебе?

— Стши. Дай лапа.

Двамата си стиснаха ръце. Фандорин се огледа и каза:

— Вацек дробеше за някакъв дофтор. Чувал ли си го?

— Не, за дофтор не. Чукана за некъв голем човек рече. Аз му викам: къв е тоа? Ама казва ли ти. А за дофтора не съм чувал. Къв дофтор?

— Знам ли. И Вацек си трае. Значи го няма Чукана?

— Нали ти редим — утре вечер. Влез де, виж се с наште. Само че при нас, Стши, не е като в другите свърталища, пиячка нанай.

— А едни карти?

— Бегай бе. За игра на карти направо гушваш букета. Чукана ще муне с ябълката в плювалника. Чувал ли си за ябълката?

— Че кой не е чувал… Не, отивам си. При нас е по-гот. Значи утре вечер, викаш.

В този момент удари часовниковата кула — откъм немската църква, която тъмнееше смътно в далечината. Изброих дванайсет удара.

— Е утре по същото време — каза Кода и кимна в посока към църквата. — Чукана каза точно в полунощ. Аре, полски, пак ш’са видим.

Фандорин си тръгна с нехайна походка, а японецът ме побутна в ребрата и с жест ми показа, че е време да слизаме от покрива.

Как сега вече в пълната тъмница се спусках по улука, да не ви разправям. Не искам и да си спомням дори. Изжулих си ръцете, доскъсах си многострадалните гащи и скочих право в една локва, но най-важното — не си счупих нищо, слава Богу.

Дълго не можахме да хванем файтон дори след като се махнахме от Хитровка. Нощните кочияши само ни поглеждаха и без дума да кажат, подкарваха конете и изчезваха в нощта. При това ми се стори, че най-голямо съмнение у тях будя аз с окъсания си и мърляв вид.

Накрая един ни качи — чак на Китайгородската стена. През цялото време се притеснявах, че Ераст Петрович пак ще откаже да плати, аз самият нямах нито грош.

Но не, този път плати, и то много щедро, все едно общо за двете пътувания.

В сегашния вид никак не ми се влизаше през портите и аз с известно смущение предложих пак да минем през оградата, макар че, Бог ми е свидетел, за този ден предостатъчно се бях катерил по огради и покриви.

Но Фандорин погледна ярко осветените прозорци на Ермитажа, проблясващи през дърветата, и поклати глава:

— Не, Зюкин, да минем през портите. Да не вземат да ни г-гръмнат.

Чак сега съобразих, че осветените прозорци в този късен час са чудноват и тревожен знак. Пред портите освен вратаря стояха двама цивилни. А като се вгледах, забелязах, че оттатък оградата се мяркат някакви хора. Господата от дворцовата полиция, кой друг. Това означаваше единствено, че в Ермитажа по нощите е пристигнал, кой знае защо, императорът.

След дълги обяснения на входа, завършили с повикването на Сомов и унизителното ми разпознаване (да бяхте видели лицето на московския ми помощник, когато ме съзря в този вид), ни пуснаха и докато вървяхме към къщата, видях няколко карети. Какво ли беше станало?

В антрето ме чакаше още едно изпитание: лице в лице се сблъсках с гувернантката.

— Mon Dieu! — възкликна тя, запремигва и от изумление забрави за уговорката ни да говорим само на руски. — Monsieur Zyukin, qu’est-ce qui s’est passe? Et qui sont ces hommes? C’est le domestique japonais 49 49 Боже, господин Зюкин, какво става? И кои са тези хора? Това японският слуга ли е? (фр.) — Б.пр. ?

— Това съм аз, мадмоазел — поклони се Фандорин. — С Афанасий Степанович направихме малък оглед на московските забележителности. Но не е интересно. Кажете как мина вашата среща. Видяхте ли момчето?

Тогава научих какво се е случило със сапфирения склаваж на нейно величество.

— Много жалко, че жандармеристите са подгонили каретата — угрижено каза Ераст Петрович. — В никакъв случай не е трябвало да го правят. Опишете к-каретата.

Мадмоазел намръщи чело и каза:

— Чехна, пхашна, пхозохецът с rideau. 50 50 Перде, завеса (фр.). — Б.пр. Колелата с осем rais… Игли?