Борис Акунин - Коронация

— И смятате, че по този навик ще го откриете?

— Не — въздъхна Фандорин. — Смятам съвсем д-друго. Но впрочем скоро ще се изясни дали съм прав. Маса ще каже. И ако съм прав, възнамеряваме да потърсим господин куфалника, докато доктор Линд си играе на „иди ми-дойди ми“ с полицията.

— А къде е господин Маса?

Фандорин махна в неопределена посока.

— Тук наблизо в едно мазе има тайна китайска пушалня за опиум. След миналогодишната хайка са се преместили от Сухаревка в Хитровка. Тези хора доста знаят.

— Господин Маса говори ли китайски?

— Горе-долу. В родния му град Йокохама има много к-китайци.

Някъде иззад ъгъла се чу накъдрено разбойническо изсвирване, от което потръпнах.

— Ето го — доволен кимна Фандорин и с пръсти в устата повтори същия сигнал, но още по-силно — щеше да ми спука тъпанчето.

Тръгнахме напред към пресечката и скоро срещнахме японеца. Той изобщо не се учуди, като ме видя, а само стори поклон. Кимнах му, почувствах се много глупаво без ливреята, а и с окървавена риза.

Те си забръщолевиха на непонятен език, не знам дали японски или китайски, само чух много пъти повторено „цукан“, което впрочем нищо не ми проясни.

— Прав съм бил — благоволи най-после да ми обясни Фандорин. — Наистина е Чукана. Еднорък е, та си държи чукана в джоба. Голям бандит, главатар на една от най-новите и опасни хитровски банди. Китайците казали, че свърталището им е на „Подкопаевка“ в старите винарски изби. Там просто така не може да се влезе, слагат часовой като в казармите и даже имат някакви лозинки — пароли… Това как да е, но какво да правим с вас, Зюкин? Откъде ми се тропнахте. Не мога да ви пусна сам в Хитровка — ще вземат да ви заколят.

Тези думи много ме засегнаха и тъкмо щях да кажа, че ще се оправя и без него (да си призная обаче, мисълта за разходка из смрачената Хитровка не ми се стори никак привлекателна), но той изведнъж попита:

— Зюкин, как сте с пъргавината?

Аз изпънах рамене и гордо отговорих:

— Бил съм и скороходец в двореца, и ездач. Всяка сутрин правя френска гимнастика.

— Д-добре, ще видим — каза Фандорин и в гласа му прозвуча оскърбително недоверие. — Ще дойдете с нас. Но д-да се разберем: никаква самодейност, ще слушате мен и Маса безпрекословно. Имам ли думата ви?

Какво ми оставаше? Да си тръгна с празни ръце, дето се вика? А и дали ще се измъкна сам от това проклето място? Пък и много щеше да е добре да открием този Чукан. Ами ако Фандорин е прав и полицейската операция на „Арбат“ не доведе доникъде?

Кимнах.

— Само че в-видът ви, Зюкин, никак не е като за Хитровка. Може да ни компрометирате. Какъв да ви направим? Хайде пропил се лакей от прилична къща. — С тези думи се наведе, гребна шепа прахуляк и ми го изсипа на темето, а мръсната си ръка обърса в и без това окървавената ми риза. — Така — кимна доволен. — По-друго си е. — Клекна и отпра златните катарами от обувките ми, после здраво ме хвана за панталона и го дръпна, та задният шев с пукот се разпра.

— Какви ги вършите? — отскочих панически назад.

— Как е, Маса? — попита малоумният статски съветник.

Японецът килна глава, погледна ме преценяващо и отбеляза:

— Бери цорапи.

— Вярно. Ще т-трябва да си свалите чорапите. И сте много гладко обръснат, което за тук не е comme il faut 48 48 Прилично, прието (фр.). — Б.пр. . Я дайте… — пристъпи към мен и преди да успея да протестирам, размаза прахуляка от главата ми по цялото лице.

Вече ми беше все едно. Свалих белите копринени чорапи и ги прибрах в джоба си.

— Добре, в тъмното ще мине — умилостиви се Фандорин, а камердинерът му даже ме удостои с похвала:

— Много споручриво. Много карасиво.

— Сега накъде? При Чукана?

— Не толкова б-бързо, Зюкин. Трябва да чакаме нощта. Засега ще ви разкажа какво знам за Чукана. В престъпните московски среди го имат за загадъчна и многообещаваща личност. Като Бонапарт по времето на директорията. Взел е страха дори на Краля, макар че няма открита война помежду им. Бандата му е малка, но отбрана, няма помияри, само опитни и проверени юнаци. Моят човек от криминалната полиция, всепризнат професионалист, смята, че бъдещето на руския престъпен свят принадлежи точно на такива водачи като Чукана. В неговата б-банда няма запои, няма свади. Не се занимават с кокошкарски работи. Подготвят прецизно нападенията и обирите, работят чисто. Полицията няма нито един свой човек сред хората на Чукана. И както ви казах вече, скривалището им се охранява по военному.