Борис Акунин - Коронация

Отидох до стаята на Фандорин, озърнах се и се наведох да погледна през ключалката. Оказа се, че наблюдението е твърде неудобно — скоро ми се схвана гърбът и ме заболяха коленете. Но в стаята ставаше нещо такова, че веднага забравих дребните неприятности.

Вътре бяха и двамата — и господинът, и слугата му. Фандорин седеше пред огледалото гол до кръста и правеше някакви непонятни манипулации с лицето си. Стори ми се, че се гримира, както го прави всяка сутрин мистър Кар — на отворена врата, без изобщо да се притеснява от слугите. Маса не влизаше в ограничения ми сектор на наблюдение, но чувах сумтенето му някъде съвсем близо до вратата.

После, без да става, Фандорин протегна ръка и взе да си навлича през главата руска блуза от малиненочервена коприна, стана и вече не го виждах, но чух скърцане и потропване, сякаш някой си обуваше ботуши.

Защо е този маскарад? Какво е намислил?

Така се увлякох, че бдителността ми се притъпи и едва не си ударих челото във вратата при лекото покашляне отзад.

Сомов. Ох, че излагация!

Моят помощник ме гледаше с неописуемо изумление. Получи се дваж по-ужасно, защото точно тази сутрин го мъмрих — минавайки сутринта по коридора, го заварих да излиза от стаята на мадмоазел Деклик, където няма никаква работа. На строгия ми въпрос Сомов, пламнал, призна, че сутрин самостоятелно учи френски език и помолил гувернантката да му обясни някаква граматическа трудност. Аз му се скарах с думите, че макар да поощрявам изучаването на чужди езици от персонала, но мадмоазел Деклик е взета да обучава негово височество, а не прислугата. Стори ми се, че Сомов се намуси, без, разбира се, да посмее да ми възрази. И сега такъв конфуз!

— Бравите и ключалките не са лъснати както трябва — казах аз, за да прикрия смущението си. — Вижте — клекнах и дъхнах към медната дръжка, на замъглената й повърхност за щастие веднага проличаха следи от пръсти.

— Достатъчно е всеки от обитателите само да си отвори вратата, и ще остане отпечатък. Афанасий Степанович, тези дреболии изобщо не личат!

— В нашата работа, Корней Селифанович, няма дреболии. Ето това би трябвало добре да усвоите, преди да овладявате френския — с малко прекалена, но оправдана в дадения случай строгост казах аз. — Бъдете така добър да проверите всички врати. Започнете от горните етажи.

Щом той се оттегли, веднага пак надникнах през ключалката, но в стаята беше празно и тихо, само леко се полюшваше рамката на открехнатия прозорец.

Извадих от джоба си шперц за всички врати в къщата, влязох вътре и погледнах през прозореца.

Точно навреме — успях да видя две фигури, които хлътнаха в храсталаците: едната на висок човек с черна куртка и фуражка, другата — на дребосък в синя престилка и с дълга коса, вързана на опашка, но пък с бомбе. Точно така изглеждаше Маса, когато се правеше на продавач китаец в деня на първата ни среща. Напоследък Петербург бъкаше от такива китайци, а очевидно изобилстваха и в Москва.

Нямаше време за размисли.

Решително скочих през прозореца и приведен се втурнах подир тях.

Посоката, в която се движеха маскираните, се определяше лесно по разлюлените храсти. Мъчех се да не изоставам, но и не се доближавах много, за да не се издам.

Фандорин и Маса с впечатляваща ловкост се покатериха и скочиха оттатък оградата. В моя случай преодоляването на препятствието, високо около три метра, не мина толкова гладко. На два пъти паднах, а когато успях най-после да се изкатеря, не посмях да скоча от опасение да не си счупя или навехна крак, затова внимателно се спуснах по железата, закачих си пеша на ливреята и го скъсах, изцапах си панталона и белите чорапи. (После стана ясно, че ако не бяхме минали през оградата, а по главната алея, щяхме да срещнем мадмоазел Деклик, която вече се е връщала от неочаквано кратката си експедиция.)

Фандорин и Маса за щастие още бяха наблизо, влезли в някаква препирня с файтонджия, който очевидно никак не желаеше да качи толкова странната двойка. Накрая ги взе и потеглиха.

Огледах се наляво, надясно. Нямаше други коли. „Болшая Калужкая“ дори не е улица, а по-скоро нещо като крайградско шосе и рядко минават файтони.

Пак прибягнах до скороходските си умения. Запрепусках покрай оградата, добре че файтонът не караше твърде бързо. Чак при Голицинската болница, когато вече се бях задъхал, видях файтон. Стоварих се запъхтян на седалката и наредих на кочияша да следва предния файтон, като обещах да му платя двойно.