Борис Акунин - Коронация

Миглите й затрепкаха и ми се стори, че заблестяха от сълзи.

— Merci, monsieur, merci. J’avais besoin de l’entendre 47 47 Благодаря, господине, благодаря. Имах нужда да го чуя. (фр.) — Б.пр. .

Тя докосна китката му, както моята одеве, и дори я стисна. А той твърде фамилиарно й отговори със стисване на лакътя, кимна и спешно си тръгна, все едно бързаше за някъде.

От всички тези стисканици окончателно паднах духом.

(Ще изпреваря събитията — после ще стане ясно защо — и ще разкажа как приключи операцията на московската полиция.

Планът на полковник Ласовски не беше никак лош и сигурно щеше да се увенчае с успех, ако Линд беше изпълнил условията на предложената от него самия среща. Но коварният доктор не го направи, уви.

И така, гувернантката потегли с каляската към Арбат. Носеше кадифената чантичка с безценното съкровище, с нея се качиха и двамата жандармеристи: единият седна насреща й, другият на капрата.

Веднага след Кримския мост, когато каляската свърнала по някаква улица (ако не греша, тя май я нарече „Остоженка“), мадмоазел внезапно се изправила и се обърнала подир отминала в противоположната посока карета с вик:

— Мика! Мика!

Офицерите също погледнали и успели да видят между разлюлените завески на задния прозорец синята моряшка шапчица.

Както и в моя случай, нямали време да обръщат каляската, но за щастие насреща им се задал файтон.

Жандармеристите наредили на мадмоазел да остане в каляската, разкарали файтонджията и запрепускали подир каретата, която откарвала Михаил Георгиевич.

Не успели, защото файтонджийският кон не можел да се мери с четворка породисти коне, а междувременно при мадмоазел Деклик, която в объркване се въртяла на седалката, се доближил някакъв господин с мустаци и брадичка, любезно приповдигнал фуражка на минното ведомство и казал на безупречен френски:

— Условието е изпълнено — видяхте принца. А сега, ако обичате — вноската.

Какво би могла да стори? Още повече че наблизо се разхождали още двама мъже с доста по-серт вид от галанта.

Тя му връчила чантичката и за да изпълни указанията на Фандорин, направила усилие да запомни и тримата.

Наистина ги беше запомнила и после ги описа най-подробно, ала каква полза? Очевидно за доктор Линд не съществуваше проблемът недостиг от хора.)

За провала на подготвената от главния полицейски началник операция научих по-късно, защото същата вечер не бях в Ермитажа. Когато мадмоазел, така и нестигнала до хитроумния арбатски капан, се е прибрала, аз бях вече далеч от Нескучната градина.

След потеглянето на гувернантката, принудена да участва в рискованото начинание само защото бях направил глупост и не се справих с възложената ми задача, бездействието ме изтормози. Крачех напред-назад в стаята си и си мислех какво чудовище е Фандорин. Този гумен господин трябваше да бъде държан далеч от девойките и порядъчните жени. Как безсрамно беше омаял нейно височество! Как хитро беше предразположил мадмоазел Деклик! И за какво? Защо му е на този лъскав и опитен ухажор скромната гувернантка — нито е красавица, нито е гранддама? Защо трябваше да й говори с този кадифен глас, та и да й стиска лакътя? О, този субект не прави нищо просто така.

И внезапно мисълта ми свърна в съвсем неочаквана насока. Спомних си как Симеон Александрович, който познаваше Фандорин от по-преди, го нарече „авантюрист от най-долен тип“, от когото можело да се очаква какво ли не. Вече бях стигнал до същия извод.

В мозъка ми се заблъскаха подозрения и за да си разтълкувам нещата, опитах по маниера на същия Фандорин да ги строя в редичка.

Първо. Историята с откритото вестникарче, след като поумувах, ми се видя съмнителна. Да предположим, че Фандорин наистина е проявил изключителна хитрина и е намерил негодника. Но защо го е пуснал? Ами ако малкият е скрил нещо или направо е излъгал и после се е втурнал да докладва на Линд?

Второ. Защо Фандорин подучваше мадмоазел да не следва указанията на полицията и да постъпва според собственото си виждане? Хубав съветник, няма що!

Трето. Ако толкова е против плана на полицейския началник, защо не го заяви открито на съвещанието?

Четвърто. Къде се разбърза така след разговора с мадмоазел? Какви са тези спешни задачи, след като не участва в операцията? Пак ли някой фокус като вчерашния?

И пето, най-важното. Истината ли беше разказал за отношенията си с Линд? Вече не бях никак сигурен в това.

Последната мисъл заедно с чувството за вина поради риска, на който се подлагаше мадмоазел заради мен, ме подтикна да извърша постъпка, каквато не бях вършил никога през живота си.