Борис Акунин - Коронация

Имам предвид, че сме в зимната градина, а оттатък стъклата е също градина, но истинска.

— Да — отговори тя, сведе глава и заразбърква чая си.

— Не беше нужно… — започнах аз, но тя вдигна глава, погледна ме с бляскавите си очи и аз казах нещо съвсем друго — да се обличате толкова дебело, днес е съвсем летен ден, дори е горещо.

Погледът й угасна.

— Не ми е гохещо — тихо отговори тя и двамата замълчахме.

Заради тази тишина стана всичко.

В оранжерията се чуха крачки и гласът на Ксения Георгиевна:

— Да-да, Ераст Петрович, тук е чудесно. Никой няма да ни смути.

Исках да отместя стола си и да се изправя, но мадмоазел Деклик ненадейно стисна китката ми и аз от изненада се вкамених, защото за първи път, откакто се познавахме, тя ме докосна. А когато дойдох на себе си, вече беше късно да им се обадя — нещата между нейно височество и Фандорин бяха твърде напреднали.

— Какво искате да ми кажете? — тихо и като че ли напрегнато попита той.

— Само едно… — прошепна Ксения Георгиевна, но не добави нищо повече, а се чу шумолене на дреха и леко изскърцване.

Обезпокоен разтворих буйния листак и примрях: нейно височество, изпъната на пръсти (бяха скръцнали обувките й), беше прегърнала Фандорин с две ръце, притиснала устни до неговите. Ръката на детектива съветник стърчеше безпомощно встрани, пръстите му се свиха в юмрук, после юмрукът се отвори, той сякаш се реши, вдигна ръка и взе да гали нежното теме на Ксения Георгиевна с бухнали кичури светла коса.

До ухото си чух учестено дишане — мадмоазел също отвори листака и гледаше целуващите се. Изненада ме странният израз на лицето й: веждите приповдигнати сякаш във весело недоумение, трепкаща полуусмивка на устните. От двойната скандалност на ситуацията — самата целувка и неволното ми шпиониране — плувнах в студена пот. А съучастничката ми не изглеждаше ни най-малко притеснена.

Целувката продължи дълго, много дълго. Не бях предполагал, че е възможна толкова продължителна неспирна целувка. Впрочем не съм си гледал часовника, може би ми се стори толкова продължителна заради самата кошмарност на случващото се.

Най-сетне прегръдката свърши и забелязах сияещите очи на нейно височество и необичайно обърканата физиономия на съблазнителя. А после Ксения Георгиевна с решителен вид го хвана за ръка и го поведе.

— Как мислите, къде го води? — попитах шепнешком, като избягвах да гледам мадмоазел.

Чу се чудноват звук, подобен на хихикане. Погледнах учуден гувернантката, но тя ми се видя съвсем сериозна.

— Благодахя ви за чая, Афанасий Степанович — рече превзето мадмоазел и ме остави сам.

Помъчих се да се съсредоточа. Какво да правя? Честта на императорския дом беше застрашена — Господ знае докъде можеше да стигне това увлечение, ако не последва своевременна намеса. Да съобщя на Георгий Александрович? Стори ми се невъзможно да му стоваря и това бреме. Трябваше аз самият да измисля нещо.

Съвсем странични мисли ми пречеха да се съсредоточа върху най-важния въпрос.

Защо мадмоазел ме беше хванала за ръката? Още усещах сухата жар на пръстите й.

И какво означаваше изкискването, ако не беше ми се счуло, разбира се.

Стъклата издрънчаха от силен удар, чу се мощен тътен — топовни удари от кремълските кули оповестяваха за началото на шествието. Значи беше станало пладне.

И почти в същия миг ме повикаха в къщата. Раздавачът беше донесъл дневната кореспонденция и сред обичайните пликове, съдържащи всевъзможни покани, известия и молби за благотворителност, имаше един без пощенско клеймо.

Над този хартиен правоъгълник, който се белееше насред масата до огледалото, се събрахме: аз, двама агенти и Фандорин, твърде зачервен и с видимо разкривена яка.

Докато той разпитваше пощальона откъде е минал и оставял ли е някъде чантата си, аз с разтреперани пръсти отворих плика и заедно със сгънатия на четири лист извадих кичур мека златиста коса.

— О, Боже! — възкликнах неволно, защото косата несъмнено беше на Михаил Георгиевич.

Фандорин заряза наплашения раздавач и се присъедини към мен. Прочетохме посланието заедно.

Господа, вие нарушихте условията на сделката. Вашият посредник се опита силом да отнеме стоката, без да даде договорената сума. Като първо предупреждение ви изпращам кичур коса на принца. При следващо вероломство от ваша страна ще получите негов пръст.

Снемам доверието си от господина с кучешките бакенбарди. Отказвам да работя с него. Днес за срещата да дойде гувернантката на принца, която видях в парка. За да не затруднявам дамата с носене на тежък куфар, този път бъдете така добри да ми дадете вместо поредната вноска сапфирения бант-склаваж 43 43 Бант-склаваж — украшение със скъпоценни камъни, изработено във вид на фльонга — носи се на лента на шията. — Б.пр. , изработен от придворните ювелири на царица Елисавета — това малко украшение според моя бижутер струва точно милион или може би малко повече, но да не издребняваме, нали?