Борис Акунин - Коронация

Тъй като бях съвсем близо, чух как Кирил Александрович изсъска вбесен:

— Tu es fou, Georgie, ou quoi? 46 46 Да не си полудял, Джорджи? (фр.) — Б.пр.

Не знам дали московчани са забелязали, че след като тържественият кортеж тръгна по „Тверская“, движението на колоната доста се ускори, само след двайсет минути императорът вече влизаше през Спаските врати, а след още четвърт час от входа на Големия кремълски дворец една след друга потеглиха няколко закрити карети.

Лицата, посветени в тайната, бързаха за спешно съвещание в Ермитажа.

Този път в малката гостна дойде и императрицата, от чието решение зависеше изходът на събитията.

Тъй като ми се наложи спешно да сервирам леки закуски, кафе, зелтерска вода и оранжада за нейно величество (нищо не разпалва така апетита и жаждата, както продължителните церемониални шествия), изпуснах началото на обсъждането и си го възстанових после според репликите на присъстващите.

Така например в мое отсъствие императрицата е бяла уведомена най-деликатно за сапфирения склаваж. Аз я заварих сърдита, но вече примирена с неизбежното.

— Обаче негово величество помазаник обещал мене, че това непременно ще бъде върнато мен цяло и непокътнато — строго говореше императрицата на полицейския началник Ласовски точно когато влизах с подноса.

От тези думи, а и от твърде намусения, вид на полковник Карнович направих заключението, че след вчерашния провал ръководството на операцията е поверено на московската полиция. Фандорин също беше в гостната — вероятно като съветник.

Нейно величество не бе имала време да се преоблече и беше с официалната си рокля от бял брокат, цялата в скъпоценни камъни, и с тежка брилянтена огърлица, великите князе присъстваха с всичките си орденски звезди, орденски ленти от моаре и андреевски орденски вериги и от цялото това меко блещукане малката стая изведнъж ми заприлича на помещение, в което се съхраняват украшенията за елхата.

— Отговарям с главата си, ваше императорско величество — бодро увери Ласовски. — И сапфирите ще си върнем, и Михаил Георгиевич ще освободим, и цялата банда ще я пипнем! — той с наслада потри ръце и от този вулгарен жест Александра Феодоровна леко смръщи нос. — Всичко ще стане идеално, защото този път мерзавецът Линд сам ще влезе капана. Ако обичате да ви обясня — вече имам подготвен план — той отмести всички грижовно подредени от мен чаши и чашки, разгърна колосана салфетка и я опъна пред себе си. — Тук са „Арбат“ и околностите му, Втори пречистенски участък. Гувернантката слиза от каретата на това място при „Малий Афанасиевски“, после уж нерешително ще се насочи към „Болшой Афанасиевски“, оттам към „Сивцев Вражек“, после… — още дълго изброява всички точки от маршрута, които четеше от листче. Всички слушаха внимателно, но гнусливата бръчка в крайчеца на устата на нейно величество издаваше, че повече я впечатлява силната потна воня на прегрелия полковник. — И така — пресметнах вече — ще измине по пътя си деветнайсет отрязъка, където имаме двеста и трийсет къщи — Ласовски с ликуващ вид се обърна към императора и израпортува: — И във всяка от тези къщи ще имам свой човек! Във всяка! Именно това съм възложил сега на помощниците си. Тоест при уж случайния маршрут на гувернантката тя непрестанно ще е под надзора ни, но злодеите няма да го знаят, защото агентите, съгледвачите и предрешените стражари ще се разположат в къщите и жилищата. Ако тя измине целия път и никой не я спре, ще направи втора обиколка, трета — колкото потрябва.

— Умно, нали? — самодоволно се осведоми Симеон Александрович, ужасно горд с полицейския си началник.

— Извинете, п-полковник — обади се изведнъж Фандорин. — Сигурен ли сте, че мадмоазел Деклик, която за първи път идва в Москва, няма да се обърка в този ваш заплетен маршрут?

Ласовски се намръщи:

— Лично ще седна с нея в стаята и ще я накарам да научи наизуст всички отсечки и завои. Ще имаме на разположение цял час.

Фандорин остана видимо успокоен от отговора му и повече нищо не попита.

— Трябва да пратим за склаважа — с въздишка рече императорът. — И Бог да ни е на помощ.

В четири и половина, когато бледа и прехапала устна, гувернантката решително тръгна към каляската, където я чакаха двама цивилни жандармерийски офицери, в коридора я пресрещна Фандорин.

— От вас, госпожо, се иска само едно — много съсредоточено каза той. — Да не излагате на опасност живота на детето. Бъдете наблюдателна, това е единственото ви оръжие. Не з-знам какво е намислил Линд този път, но действайте само според собствената си преценка, никого не слушайте и никому не вярвайте. За полицията не е толкова важен животът на момчето, колкото всичко да се потули. И освен това… — той я погледна право в очите и каза същото, което и аз се бях опитал, но не успях да й кажа: — Не се самообвинявайте за случилото се. И да не бяхте оставили само детето, нищо нямаше да се промени. Просто щеше да има още една жертва, защото доктор Линд не оставя свидетелите живи.