Само че нищо не станало. Госпожицата отначало го посрещнала топло, дори се зарадвала на стария познайник, но щом й поискал ръката, му отговорила с оскърбително учудване, дори му казала, че по-добре да стане храненица у близките си, нежели да се назове „госпожа Зюкина“.
От тези думи Емелян се умопомрачил. Дотогава никога не бил кусвал водка, а сега изпаднал в такъв запой, че нещата приключили зле. Пиян, пред очите на всички, си отскубнал еполетите и кръстовете, тъпкал ги и кряскал несвързани думи. За посрамване на званието бил съден, лишен и от офицерски чин, и от дворянство. И щял съвсем да се пропие, но случайно го срещнал бившият му командир на полка княз Друбецкой. Той го съжалил и заради бившите му заслуги го уредил камерлакей в Царское село.
Така се определила съдбата на рода ни.
Когато лице с ниско положение питае недопустими мечти спрямо особи от висшите кръгове, това е грозно и дори може би възмутително, но не е чак толкова опасно, защото, както се казва, на бодлива крава Бог рога не дава. Но увлечението в обратна насока, не от долу на горе, а от горе на долу, може да доведе до сериозни усложнения. Още е пресен случаят с великия княз Дмитрий Николаевич, който пряко волята на императора се ожени за разведена дама и поради туй бе изселен от империята. А ние, дворцовите служители, знаем как сегашният император, докато беше още престолонаследник, със сълзи е молил августейшия си баща да го освободи от трона и да му позволи морганатичен брак с балерината Снежневска. Голямо треперене беше, но го опази Господ и лютият нрав на покойния цар.
Затова вълнението, което ме обзе след прословутото състезание по тенис, е напълно разбираемо, да не говорим, че Ксения Георгиевна вече имаше и годеник, скандинавски принц със сериозни изгледи да наследи короната (знаеше се, че големият му брат, престолонаследникът, е болен от охтика).
Спешно трябваше да се посъветвам с някого, който да разбира моминската душа, защото самият аз, както става ясно от гореизложеното, не можех да се смятам за познавач в тези въпроси.
След продължителни колебания реших да споделя с мадмоазел Деклик и й съобщих за опасенията си в най-общи линии и с най-деликатни думи. Мадмоазел обаче прекрасно ме разбра и за моя изненада никак не се учуди. Дори напротив — отнесе се към думите ми с изумително лекомислие.
— Да-да — кимна разсеяно. — И аз забелязах. Той е кхасив мъж, а тя е в такава възхаст. Няма нищо. Нека Ксения опознае малко любов, докато не са я сложили под стъклен похлупак.
— Как можете да говорите такива неща! — възкликнах ужасен. — Нейно височество вече е сгодена!
— Ах, мосю Зюкин, аз видях във Виена годеника й пхинц Олаф — мадмоазел сбърчи нос. — Как вие учехте мен находен изхаз? Улафа хабота, а?
— Но в случай на братовата си кончина — а е общоизвестно, че брат му е охтичав — принц Олаф ще е пръв в престолонаследието. Това значи, че Ксения Георгиевна може да стане кралица!
Възмутителните думи на гувернантката несъмнено се дължаха на потиснатото й състояние. Бях забелязал, че сутринта мадмоазел отсъстваше, и май се досещах за какво става дума. Най-вероятно тя с дейния си и енергичен характер не можеше да седи със скръстени ръце и сигурно се беше опитала да предприеме някакви собствени издирвания. Само че какво би могла да стори сама в чужда страна, в непознат град, щом и полицията е безпомощна.
Мадмоазел се върна толкова уморена и нещастна, че ми беше болно да я гледам. Отчасти поради това — за да я разсея от мислите за малкия Мика, великия княз, бях подхванал разговора по вълнуващия ме въпрос.
За да я поуспокоя, й разказах как се обърнаха нещата. Споменах (без да наблягам чак толкова върху собствената си роля, разбира се) за отговорната мисия, която ми беше възложена.
Очаквах мадмоазел да се зарадва на вестта, че имаме поне някаква надежда, но тя ме доизслуша, изгледа ме с някак странна уплаха и неочаквано каза:
— Но това е много опасно — и свела поглед, додаде: — Знам, че сте смел… Но не бъдете пхекалено смел, а?
Аз леко се смутих и настъпи малко неловка пауза.
— Ех, че лошо — ми хрумна да кажа най-сетне. — Пак заваля. А за довечера се предвижда сборна хорова серенада за техни императорски величества. Дано този дъжд не развали всичко.
— Мислете за себе си. Вие тхябва да пътувате в отхита каляска — каза тихо мадмоазел почти без да сбърка падежите, а последното й изречение се получи съвсем чисто. — Ще пхостинете като нищо.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу