Борис Акунин - Коронация

И ми стана интересно докъде се простира саможертвеността на японския камердинер. Имах точно петдесет рубли в портфейла, предназначени за влагане в спестовната ми банкова сметка. Извадих банкнотата и я сложих на същата пейка.

Японецът, признавам му, не трепна. Извади от своя портфейл още десет рубли и тогава мистър Фрайби викна:

— Go!

Правилата на играта ми бяха съвсем ясни, така че за мен не бяха от значение виковете на англичанина.

Ксения Георгиевна се изви грациозно и силно удари топката, тъй че Фандорин едва успя да я посрещне с ракетата си. Топката отлетя странично, закачи горния край на мрежата, поколеба се къде да падне и се преметна откъм полето на нейно височество.

Нула на петнайсет за Ераст Петрович. Късмет.

Нейно височество се измести в другия край, запрати силно завъртяна топка и се устреми към мрежата, защото предварително знаеше къде ще върне противникът — ако изобщо успее.

Фандорин удари толкова мощно, че топката всякак щеше да прелети оттатък корта. Ако не беше ударила нейно височество право в челото.

Ксения Георгиевна се слиса, а Фандорин се уплаши. Той се втурна към мрежата и сложи кърпата си на челото на нейно височество.

— Няма нищо, няма нищо — прошепна тя и хвана ръката му. — Не ме боли. А вие сте голям късметлия. Нула — трийсет. Но сега ще видите.

Третият сервис беше убийствен. Аз дори не можах да видя топката — само бърза мълния, прелетяла над корта. Все пак Фандорин като по чудо успя да я досегне с крайчеца на ракетата, но твърде несполучливо: бялото клъбце политна слабо нагоре и взе да пада право над мрежата.

Ксения Георгиевна с ликуващ възглас се втурна напред, готова да забие леката топка. Замахна и я перна, тя пак уцели горния ръб на мрежата, но този път не прескочи в противниковото поле, а се катурна в краката на нейно височество.

На лицето на великата княгиня се изписа недоумение — много странен гейм. Вероятно тъкмо поради безпокойството й при последния сервис тя два пъти сбърка, което никога не беше й се случвало, и загуби на нула — без нито една отбелязана точка.

Първия пристъп на неприязън към Фандорин изпитах, когато камердинерът му преспокойно прибра в пъстрия си портфейл цялата печалба, а тя не беше никак малка. Тепърва трябваше да преглътна абсурдната загуба на цели петдесет рубли.

А и никак не ми хареса сцената, която се разигра на корта.

Както е редно за загубилия, нейно височество прелази на четири крака под мрежата. Фандорин бързо се наведе, за да й помогне да се изправи, а Ксения Георгиевна го погледна от долу на горе и замря в тази нелепа поза. Ераст Петрович се смути, хвана я за ръцете и я подръпна, но явно доста силно — великата княгиня се блъсна в него, шапката й полетя на земята, а с нея и фуркетите, така че бухнали къдрици се разсипаха по раменете й.

— Моля за извинение — измърмори Фандорин. — Благодаря за урока. Време е да тръгвам — поклони се непохватно и бързо тръгна към къщата. Японецът заситни подире му.

— Lucky devil — каза мистър Фрайби. И се самопреведе: — Късметлия… дявол — след което със съжаление взе да брои останалите в портфейла му пари.

А аз дори и не мислех вече за загубената сума. Сърцето ми се сви от тревога и лошо предчувствие.

Ах, с какъв поглед изпрати Ксения Георгиевна тръгналия си Фандорин! А той, хитрецът, си крачеше най-невъзмутимо и се озърна чак в последния момент преди да свърне. Хвърли бърз поглед на княгинята и веднага продължи. Долна, много долна хватка, която подейства безпогрешно на младото неопитно момиче!

Великата княгиня цялата поруменя от мълниеносния му поглед и аз разбрах: случи се чудовищно, скандално събитие, от тези, които разтърсват империите досами основите. Императорската потомка се беше влюбила в неподходяща персона. Това беше абсолютно очевидно дори за човек като мен, който в никакъв случай не може да се нарече познавач на жените и чувствата им.

Афанасий Зюкин е стар ерген и сигурно такъв ще си остане. С мен е било писано да приключи достопочтената ни династия, защото, макар да имам брат, той е загубил правото да продължи рода на придворните служители Зюкини.

Баща ми Степан Филимонович, а преди него и неговият баща Филимон Емелянович седемнайсетгодишни са били венчани за девойки пак от семейства на дворцови служители, а на осемнайсет са имали вече синове. И двамата са живели със съпругите си както всекиму пожелавам, в разбирателство и любов. Но с мен щастливата орис на рода ни нещо запря и секна. И родът Зюкини приключи, защото ми се падна вяла душа, неспособна на любов.