Борис Акунин - Коронация

Ксения Георгиевна се замисли и каза:

— Иди при Ераст Петрович, покани го. Няма с кой друг.

И аз отидох при Фандорин. Преди да почукам, се заслушах и до слуха ми достигнаха много странни звуци: тъпи удари, силно сумтене и дрънчене на стъкла. Разтревожен, леко почуках и открехнах вратата.

Пред очите ми се разкри изумителна картина. Господин Фандорин и господин Маса, и двамата по дълги бели гащи, изпълняваха някакъв странен ритуал: един подир друг всеки от тях се засилваше, скачаше невероятно високо и удряше с крак в стената, поради което се получаваше стресналото ме дрънчене. Ераст Петрович правеше чудноватото упражнение в пълно мълчание, но пък слугата му пуфтеше, пръхтеше, а след всяко поредно нападение срещу стената не само отскачаше назад, но се търкулваше на кълбо по пода.

— Какво… има! — отривисто попита Фандорин с кратка пауза за пореден удар.

Изрядният иконом никога на нищо не се учудва. А дори да се учуди, не се издава. Затова преспокойно му се поклоних и предадох молбата на Ксения Георгиевна.

— Благодарете на нейно височество за оказаната ми чест — отговори той и си обърса потта. — Но не умея да играя тенис.

Върнах се при великата княгиня, а тя вече се беше преоблякла в широка рокля за тенис и си беше обула бели спортни обувки.

Отказът на Фандорин много я покруси:

— Какво сега, сама ли да си бия сервиси? Пак го помоли. Аз ще го науча.

Пак се върнах при Фандорин и сега вече истински му се примолих, споменах и поръчението на Георгий Александрович.

Ераст Петрович въздъхна и се покори. Мигом му донесох тенисния костюм на Павел Георгиевич, който му стана почти точно, само леко му стягаше в раменете.

Започна урокът. Аз наблюдавах откъм мрежата, защото все едно нямах работа. Скоро към мен се присъедини и Маса, а малко по-късно се появи и мистър Фрайби, привлечен от звуците на подскачащата топка, тъй чаровни за английското ухо.

Фандорин се оказа възприемчив ученик и още след четвърт час топката взе да прелита по десетина пъти над мрежата. Ксения Георгиевна се поразвесели, поруменя, изпод шапката й изскочиха светли кичури — да ти е драго да я гледаш. И партньорът й изглеждаше чудесно. Държеше неправилно ракетата, твърде силно удряше топката, все едно сечеше със сабя, но умело се движеше по корта, а и наистина си беше хубавец.

— They make a beautiful pair, don’t they? — каза мистър Фрайби.

— Карасива двойка — преведе ми Маса.

Изразът ме възмути и го сметнах за неточен превод. Фандорин в никакъв случай не можеше да е в никаква двойка с нейно височество. Но след думите на мистър Фрайби погледнах Ксения Георгиевна по-внимателно и за първи път, както казва народът, ми се стегна душата. Не бях виждал нейно височество с такъв блеснал поглед дори преди първия й „възрастен“ бал.

— Край, Ераст Петрович, стига сме си губили времето! — викна великата княгиня. — Умеете вече достатъчно, за да играем един истински гейм. Правилата са много лесни. Аз подавам, защото вие и без това не умеете да биете сервис. Първо удрям с топката в този квадрат, после в онзи и така до победа. А вие връщайте, само целете моето поле. Ясно? Който загуби, минава под мрежата. Ще помоля англичанина да ни е рефер.

Тя заговори на английски с мистър Фрайби и онзи със съсредоточен вид се доближи до мрежата. Но преди да даде знак за начало на гейма, се обърна към нас и каза нещо.

— Иска зарагане — обясни Маса и в тесните му очи припламнаха хазартни искрици. — Две към едзно за реди.

— За кое? — не разбрах аз.

— За госпозица — нетърпеливо отговори японецът и също заговори на английски, като сочеше ту своя господар, ту нейно височество.

— All right — съгласи се британецът. — Five to one.

— Пет към едзно — преведе ми Маса. Тежко въздъхна, измъкна някъде от пазвата си цветен платнен портфейл, показа на мистър Фрайби смачкана банкнота от пет рубли и я сложи на пейката.

Англичанинът незабавно извади портфейл от скъпа скърцаща кожа и извади от него банкнота от двайсет и пет рубли.

— What about you, mister Zyukin? — попита той и го разбрах без превод.

Според мен идеята за залаганията не изглеждаше много прилична, но Георгий Александрович на тръгване ми беше казал: „Веселие и непринуденост, Афанасий. Разчитам на теб.“ И аз реших да съм непринуден.

А и облогът ми се стори печеливш. Ксения Георгиевна от дете беше гъвкава и ловка, а в тениса нямаше равна сред дамите. Не само дамите — много пъти бях виждал как побеждава и Павел Георгиевич, и Ендлунг, а Фандорин за първи път пипваше ракета. Маса беше заложил за господаря си само от преданост, която, както съм чел, у японските слуги стига до фанатизъм над всячески и всякакви граници. Пише (не знам дали е истина), че японският слуга ще предпочете да си разпори корема, но не и да измени на господаря си. Тази самопожертвователност в духа на иконома Вател, който се пронизал с шпагата, когато в замъка на принц Конде не била донесена своевременно рибата 35 35 Действителен случай, използван и във френско-английската историческа драма „Вател“ (2000 г.) с Жерар Депардийо в едноименната роля. Ума Търман, Тим Рот и др. — Б.пр. , не може да предизвика нищо друго освен уважение, но и да си изсипеш червата на огледалния паркет е постъпка абсолютно невъобразима в приличен дом.