Борис Акунин - Коронация

Аз не без трепет взех разгърнатия лист и прочетох:

Условията се приемат, но всеки ден отлагане струва милион. Утре в три през деня ваш посредник сам, в открита каляска да се движи по „Садовое кольцо“ от Калужкия площад към улица „Житна“. Парите да са в куфар в банкноти по двайсет и пет рубли. При най-малък признак за нечестна игра от ваша страна ще се смятам свободен от всякакви уговорки и ще ви върна принца според обещанието си — на части.

И последно. Посредник да е слугата, който беше в градината: с брадавица на бузата и кучешки бакенбарди.

Първото чувство, което изпитах, беше обида. Favoris de chien? Така е написал за грижовно поддържаните ми бакенбарди?

Едва след туй проумях целият ужасяващ смисъл на посланието.

След дълги телефонни обсъждания между Петровския дворец, генерал-губернаторската резиденция и Ермитажа ръководството на операцията се възложи на полковник Карнович. Московският главен полицейски началник получи разпореждане за всеобхватно съдействие, а на Фандорин се падна не много ясната роля на съветник, и то само поради настояването на Георгий Александрович, който след спасяването на дъщеря си беше повярвал безмерно в необикновените качества на чиновника за специални поръчения в оставка.

За Карнович подобно на всички останали знаех съвсем малко, защото този загадъчен човек съвсем отскоро се беше озовал в подножието на трона. Нито по възраст, нито по чин, нито по връзки би трябвало да се намира на такъв отговорен, може да се каже дори ключов пост, още повече че допреди това височайше назначение Карнович бе изпълнявал скромната длъжност началник на едно от губернските жандармерийски управления. Но след гръмкото разкриване на анархистка терористична организация за младия полковник се заговори като за изгряваща звезда на политическата полиция и скоро този тих и незабележим господин с вечните си сини очила вече отговаряше за охраната на негово величество — наистина невероятно издигане, което не допринесе за доброжелателността на придворните към него. Макар че пък кой ли от началниците на дворцовата полиция, по служебно задължение твърде подробно осведомени за слабостите и тайните на приближените до престола, е печелил някога симпатиите на придворните? Такава си е длъжността.

Затова пък началникът на полицията Ласовски беше известна и почти легендарна фигура и в двете столици. Петербургските вестници (московските не биха се осмелили) обичаха да описват своеволията и произвола на този новоявил се Архаров 34 34 Архаров — московски главен полицейски началник в края на 18 век. — Б.пр. — и обиколките му по улиците с прочутия полицейски кабриолет с най-расовите коне в града; и прекаленото му увлечение по огнеборската служба; и изключителната строгост към чистачите; и прословутите заповеди, печатани всеки ден в „Известия на московската градска полиция“. А и аз сутринта прочетох в този интересен вестник още на първа страница следната заповед:

При обиколка на 7 май отбелязах: по Воскресенски площад срещу Големия Московски хотел се усещаше зловоние от развалена риба, непочистена от метачите; в 5 часа и 45 минути сутринта двамата нощни охранители на Триумфалните врата си говореха празни приказки; в 1 часа и 20 минути по пладне на ъгъла на Болшая Тверская-Ямская и площада на Триумфалните врата нямаше стражар на пост; в 10 часа вечерта на ъгъла на Тверская улица и Воскресенски площад стражарят от кръстовището се беше качил на тротоара и се караше с кочияш.

Предписвам всички виновни стражари, охранители и чистачи да се арестуват и глобят.

Наистина началникът на полицията в милионния град не би трябвало да се занимава с подобни дреболии, но някои от московските нововъведения не би било зле да се възприемат и у нас в Петербург. Например да се сложат също стражари по кръстовищата, за да насочват движението на файтоните, че на „Невски“ и по крайбрежните улици понякога е истинско стълпотворение — не може да се мине нито пеша, нито с карета. Не е лошо също по московски тертип със заплахи от глоби да се забрани на кочияшите да ругаят и да карат мръсни файтони.

Но нравът на полковник Ласовски наистина беше лют и причудлив, в което имах възможността да се убедя по време на инструктажа преди операцията.

Макар Карнович да ми беше главен наставник, полицейският началник постоянно се месеше със собствените си забележки и с целия си вид показваше, че истинският господар в първопрестолния град е той, Ласовски, а не гостуващият службогонец. Между двамата полковници непрекъснато избухваха спорове дали да се арестува пратеникът на доктора, който ще дойде за парите, като московският полковник категорично настояваше за незабавен арест и се кълнеше да му извади душата, а царскоселският полковник не по-малко категорично държеше на предпазливостта и наблягаше върху опасността за живота на Михаил Георгиевич. Присъстващият в гостната Фандорин не участваше в спора.