Борис Акунин - Коронация

Карнович предложи поредица от мерки, които ми се сториха много разумни. Пред моята каляска ще пътуват три маскирани карети с цивилни агенти, отзад още пет. Всички агенти на дворцовата охрана били на висота. Задачата им щяла да е не да хванат пратеника на Линд, а да го следват „плътно“ (както се изрази полковникът), за да им „издаде“ леговището на похитителите. Освен това специална група чиновници от хазната от вчера седеше да описва номерата на всички банкноти, подготвяни за Линд. Всяка от тях после ще стане следа.

Моята задача изглеждаше лесна: пътувам бавно по „Садовое кольцо“ и чакам злодеите да се появят отнякъде. После изисквам от техния човек да бъда откаран при негово височество и докато не видя Михаил Георгиевич жив и здрав, в никакъв случай да не давам куфара. Ако бандитът (бандитите) използват сила, в схватката се включват преоблечените агенти.

— Да се хване този хубавец веднага — сигурно за десети път повтори упоритият полицейски началник. — И да ми се докара. Така ще си поприказвам с него, че няма нужда от никакво проследяване. Всичко сам ще си разкаже и покаже. А вие, господин полковник, с туй умуване само ще провалите цялата работа.

Карнович нервозно си нагласи очилата, но си изкара яда не на московчанина, а на Фандорин:

— Вижте какво господине, защо ми е съветник, който зъб не обелва? Вие какво ще кажете?

Фандорин скептично вдигна вежда — красива, сякаш нарисувана.

— Линд е много хитър и изобретателен. Всичките ви възможни д-действия вече е предвидил. А описът на банкнотите е направо смешен. Какво ще направите — по всички дюкяни, сергии и сарафски кантори ще закачите списъци с четирийсет хиляди седемзначни номера? — Обърна се към мен: — Най-важното ще зависи от вас, Зюкин. Остра наблюдателност, внимание и към най-нищожната подробност — т-това се изисква. Помнете, че днес е първата среща, предстоят още поне шест. Засега само огледайте. Колкото до проследяването — обърна се към Карнович, — може да се пробва, но не пресилвайте нещата, че ще останем само с труп.

— Ценна препоръка, мерси — саркастично кимна началникът на дворцовата полиция. — Смятате да дадем на уважаемия доктор още шест пъти по един милион? Дали господин Линд не ви плаща комисиони за подобни съвети?

Фандорин мълчаливо стана и излезе, без да му отговори.

— Ей този е добре да го проследим — каза през зъби Ласовски в посока към затворилата се врата. — Много съмнителен субект.

— Ако трябва, ще го сторим — обеща Карнович. — Наистина е твърде антипатичен.

Аз от все сърце споделях мнението му, защото отношението ми към господин Фандорин, който отначало ми направи много добро впечатление, абсолютно се беше променило. И то с основание.

Първата половина на деня се проточи безкрайно за мен. Докато началствата спореха кое от ведомствата да оглави операцията, никой не ме закачаше и аз се измъчвах от тревогата и бездействието. Поради предстоящото отговорно поръчение бях освободен от обичайните си задължения, прехвърлени на Сомов. Георгий Александрович каза, че от нас, посветените в тайната, се иска само едно: да не се издаваме и да се правим на лъчезарно безметежни. На Ендлунг се възложи да весели падналия духом Павел Георгиевич. За тази важна цел лейтенантът получи определена сума, стана невероятно оживен и делови, качи подопечния си на карета и още от сутринта го подкара към циганския ресторант в Царицино — „за отскок“, както се изрази Ендлунг.

Негово височество повери Ксения Георгиевна на мен и тази задача не ми се видя никак лесна. Великата княгиня се появи за закуска със зачервени очи, бледа и скръбна, а вечерта й предстояха визити и после малка вечеря със серенада в Петровския дворец.

Георгий Александрович се посъветва с мен какво да правим и стигнахме до извода, че за пропъждане на меланхолията най-въздействени са физическите упражнения. Да поиграе тенис, рече негово височество, тъй като макар и мрачно, поне не валеше. След което се облече и замина да върши някакви незнайни работи, като ми възложи да се занимая с играта.

— Но с кого да играя, Афанасий? — попита Ксения Георгиевна.

И наистина комай нямаше партньори за нейно височество. По поръчение на Симеон Александрович княз Глински беше дошъл да вземе англичаните и ги откара да се повозят в Соколники, а оттам на обяд в генерал-губернаторската резиденция. Спомних си как негово височество вчера се поинтересува за изящния мистър Кар и се притесних, но не чак толкова, защото имах по-важни грижи.