Борис Акунин - Коронация

Говорех едно, а си мислех друго: дали е редно да им разкажа за взетото горе решение?

Японецът така или иначе ще научи от господаря си. Мадмоазел също не бива да е в неведение — това би било твърде жестоко. Фома Аникеевич и Лука Емелянович могат да дадат уместен съвет. Само присъствието на мистър Фрайби ми създаваше затруднение.

Почувствал погледа ми, британецът откъсна очи от книгата си и избръщолеви нещо неразбираемо — лулата му се полюшна нагоре-надолу.

— Знам всичко — преведе мадмоазел на руски, произнасяйки „зням“ вместо „знам“. — Милохдът ми хазказа.

Бътлърът пак заби нос в книгата, с което даваше да се разбере, че може да не му се обръща внимание.

Значи в Англия господарите нямат тайни от икономите си. Още по-добре.

Накратко разказах на събралите се за писмото, зловещия доктор и решението, взето на тайното съвещание. Всички ме слушаха мълчаливо. Само при думите ми, че доктор Линд не пуска жертвите си живи, мадмоазел неволно ахна и здраво стисна юмручета над масата. За да й помогна да преодолее разбираемото вълнение, направих кратко отстъпление и разказах за чудесното самообладание, проявено от Георгий Александрович. Но реакцията на мадмоазел (както впрочем често се случваше) ме изненада.

— Геохгий Александхович има шестима синове от нейно височество и още двама от малката балехина. Ако доктох Линд беше отвлякъл единствената дъщехя на негово височество, той щеше да се дъхжи съвсем хазлично.

Да си призная, бях шокиран — и от самото й хрумване (може би донякъде вярно, защото наистина Ксения Георгиевна беше любимката на Георгий Александрович), и от нетактичното споменаване за госпожа Снежневска.

Фома Аникеевич смени темата и замаза неудобството:

— Не може ли ние, слугите, да помогнем с нещо от своя страна?

Това се казва истински иконом — с няколко пестеливи думи отмахна всичко ненужно и съсредоточи всеобщото внимание върху най-важното. Все пак пред него сме същински пигмеи.

— Извинете, че го казвам, Афанасий Степанович — с присъщата си учтивост продължи Фома Аникеевич, — но става дума не само за живота на Михаил Георгиевич, а и за много по-значителни материи — за съдбата на монархията и на самата руска държавност. При всичките ни вътрешни трусове, разногласия и безредици, при явната слабохарактерност и неопитност на императора — сега и този удар, и то пред очите на цялото общество и целия свят. Не се знае какви ще са последиците. Ние, слугите на дома Романови, не бива да го допуснем.

Японецът хласна чинийката на масата и така рязко заби чело в покривката, че се уплаших да не го е ударила дамла. Не, оказа се, че това е поклон. Склонил глава досами масата, азиатецът разчувстван се обърна към Фома Аникеевич:

— Цувам думи на истински самурай. Фома-сенсей, вие сте брагороден цовек.

„Самурай“ означава нещо като японски рицар, чел съм за тях. Какво означава „сенсей“ не знаех. Вероятно някакво почтително източно обръщение от рода на cher maitre.

Фома Аникеевич отговори с любезен поклон и японецът вдигна глава.

— Трябва помост за мой гаспадзин — заяви той на чудноватия си, но съвсем разбираем руски. — Само мой гаспадзин мозе спаси маркия оджи 31 31 Оджи — принц (яп.). — Б.пр. и цестта на империята.

— Много съм чувал за Ераст Петрович, господин Маса — каза Фома Аникеевич. — Май при губернаторството на княз Долгорукой той е извършил тук, в Москва, доста изключителни деяния?

Не знаех, че Фома Аникеевич е осведомен относно Фандорин, но никак не се учудих на този факт.

А японецът солидно потвърди:

— Да, доста-доста много. Но това не е вадзно. Вадзно е, це мой гаспадзин няма да е дзив, ако е дзив докутор Ринд.

Малко объркана фраза, но разбрах смисъла.

Мадмоазел попита със съвсем друг акцент, много по-приятен за слуха:

— Но какво може да напхави той, ваш господин?

— Всицко — отсече Маса. — Господар мозе да направи всицко. Докутор Ринд няма да зивее.

Фома Аникеевич отрони въздишка, която вероятно означаваше: чул ви Господ.

— Госпожо, господа. Предлагам следното…

Веднага настъпи тишина и дори мистър Фрайби откъсна поглед от книгата и над очилата се взря с интерес във Фома Аникеевич.

— Нашите господари за жалост не са в много добри отношения помежду си. Това може да попречи. Дайте да се разберем, че поне ние, слугите, ще сме сплотени. Нека се предупреждаваме помежду си и да пазим негово величество и техни височества от грешки. Доколкото ни е възможно.