Борис Акунин - Коронация

В първия момент присъствието на англичанина ме смути, защото възнамерявах да проведа с гостите си мое собствено тайно съвещание, но веднага след това си спомних, че мистър Фрайби не знае нито дума руски. Ами нека си чете.

Обслужваше ни новият лакей Липс, в чиято опитност и школовка вече бях имал възможността да се убедя. Той самият прекрасно разбираше на какъв важен изпит е подложен сега и вършеше всичко безукорно — аз го наблюдавах изключително придирчиво, но не забелязах никаква грешка. Наредих му да чака отвън, защото разговорът не беше за неговите уши, и когато трябваше да донесе или отнесе нещо, го виках със звънеца. Чухонецът бързо, но без поривисти движения — тоест точно както е редно — изпълняваше указанието ми и пак изчезваше зад вратата.

По-строги познавачи и ценители на лакейското изкуство от моите гости надали можеше да има някъде по света. Особено достопочтеният Фома Аникеевич.

Трябва да обясня, че ние, слугите, имаме своя йерархия, която не зависи от положението на господарите ни, а се основава изключително върху опитността и достойнствата на всеки. По тази йерархия главният сред нас несъмнено беше Фома Аникеевич, икономът на негово височество Симеон Александрович, най-младия от августейшите чичовци. С Лука Емслянович бяхме горе-долу на едно ниво, а Дормидонт, царският камердинер, при целия блясък на заеманата длъжност в нашите среди се смяташе още за калфа. И той самият си знаеше мястото, седеше скромно, без да се обляга на стола, мъчеше се по-малко да говори и повече да слуша. Общото мнение за него беше следното: способен, наблюдателен, умее да се учи и ще стигне далеч. От добро дворцово семейство, то си личи от името: Дормидонт Кузмич. Всички наши, наследствените служители, се кръщават с най-обикновени старовремски имена, та да се спазва редът на нещата и всяко човешко същество да се именува според предназначението си. Че какъв лакей или сервитьор ще е, ако се зове Всеволод Аполонович или Евгений Викторович? Само посмешище и гавра.

За годината и половина ново царстване Дормидонт много израсна в очите на дворцовите познавачи. Ами да вземем дори онзи случай в Ливадия веднага след кончината на предишния император, когато новият цар, още покрусен, едва не излезе при дошлите да изкажат съболезнования с пагоните и без черен креп. Селезньов хвана негово величество за лакътя, когато вече се отваряха вратите, и за пет секунди смени пагоните му с еполети и закачи черна лента на акселбанта. Ама конфуз щеше да стане!

Но разбира се, още не може да се мери с такива орли като Фома Аникеевич или покойния Прокоп Свиридович. На Фома Аникеевич се беше паднал тежък кръст — да служи на човек като Симеон Александрович. Направо не е за завиждане. Колко пъти Фома Аникеевич е предпазвал негово височество от излагане и резил! Ако генерал-губернаторската власт в Москва все още има някакъв авторитет, дължи го единствено на великата княгиня Елизавета Феодоровна и иконома.

А за Прокоп Свиридович, камердинер още на цар Александър Освободител, в нашите среди се разказваха легенди.

Веднъж по време на балканската кампания, точно по време на третото плевенско настъпление, заблудена турска граната паднала право пред императора, който тъкмо решил да се подкрепи. Прокоп Свиридович, както си му е ред, стоял до него с подноса, на подноса — чашка бульон, хлебче и салфетка.

И не щеш ли — огнено кълбо! Паднало в малък тревясал трап, съска там, подскача, плюе дим, аха да гръмне. Цялата свита примряла, само камердинерът не загубил присъствие на духа: без да изпусне таблата, направил две малки крачки към трапа и полял гранатата с бульона! Фитилът угаснал. Най-забележителното е, че негово величество, увлечен в хапването, изобщо не забелязал това дребно произшествие и само се учудил, че в купата има толкова малко бульон. Когато Комисаров блъсва дулото на цареубиеца Каракозов, императорът му дава дворянско звание 29 29 На 4 апр. 1866 г. Дмитрий Каракозов стреля почти от упор в император Александър II, по случайно оказалият се наблизо Осип Комисаров почти инстинктивно удря ръката му и куршумът не уцелва жертвата. Императорът му дарява дворянско звание и имение в Костромска област, откъдето бил родом Комисаров, а сервилни придворни дори разпространяват за него слуха, че е потомък на Иван Сусанин, който е спасил цар Михаил Фьодорович — родоначалника на династията Романови. — Б.пр. , а за Прокоп Свиридович, както казва народът, пържен вятър на скара, защото никой от присъствалите дежурни генерали и флигеладютанти не обяснил нищо на царя. Засрамили се, че камердинерът се проявил по-смел и решителен, а самият Прокоп Свиридович не беше от тези, дето се хвалят.