Борис Акунин - Коронация

Но още по-голяма смелост този изключителен служител беше проявил на друг фронт, интимния. Може да се каже, че е запазил мира и спокойствието в августейшото семейство. На един имен ден на императрицата негово величество се компрометирал — докато вадел от джоба си подаръка, пръстен с голям сапфир във формата на сърце и инициалите на императрицата, изпуснал на пода друг, съвсем същия, но с инициалите на княгиня Тверская.

— Какво е това, Санди? — попитала императрицата, присвила късогледи очи да разгледа какво се търкаля по пода, докато същевременно вадела от чантичката си лорнета.

Императорът се вцепенил и не знаел какво да отговори. А Прокоп Свиридович бързо се навел, взел пръстена и моментално го глътнал. Първо го преглътнал, пък после обяснил най-почтително:

— Виноват, ваше императорско величество, аз съм изпуснал медицинския си хап за катара. Много ме мъчи стомахът 30 30 Катар на стомаха е старо наименование на гастрита. — Б.пр. .

Такъв човек! После лично Пирогов му извадил пръстена от стомаха.

Именно неговия пример ме вдъхнови, когато миналата есен постъпих, смея да кажа, и аз доста смело, спасявайки Георгий Александрович от подобна деликатна колизия във връзка с писмо от балерината Снежневска. Слава Богу, хартията не е сапфир, така че не се наложи хирургическо вмешателство.

Когато се присъединих към почтената компания, разговорът се въртеше около скорошните тържества. Дормидонт, явно развълнуван — и с право, не му се случва често да вземе думата в такова общество — разказваше интересни неща за императора. Фома Аникеевич и Лука Емелянович го слушаха благосклонно. Японецът, издул бузи и облещил дръпнати очи, пиеше чай от чинийката. Мадмоазел любезно кимаше, но по погледа й личеше, че мислено е далеч оттук (май вече бях споменал, че при цялата си сдържаност не умее много да овладява очите си). Мистър Фрайби уютно пуфкаше лулата си и прелистваше страниците на книгата.

— … си калява характера — каза Дормидонт точно когато влязох в лакейската стая. Щом ме видя, се надигна почтително, после продължи: — Много е суеверен, но на всяка цена иска да пребори съдбата. Нарочно избра несретен ден за идването в Москва, на свети праведни Йов Многострадални, а преместването в Кремъл е оставил за тринайсети, макар че можеше и по-рано да стане. Според мен нямаше нужда да изкушава съдбата. Ето вчерашния Йов — видяхте какво стана — и красноречиво погледна към мен, очевидно сметнал за неуместно да се задълбочава относно нещастието в Зеления двор.

— Какво ще кажете, Лука Емелянович? — попита Фома Аникеевич.

Икономът на Кирил Александрович, солиден и представителен мъж, се позамисли и каза:

— За монарха укрепването на волята не е лошо. На негово величество не би навредило да е с малко по-твърд характер.

— Тъй ли мислите? — поклати глава Фома Аникеевич. — А пък според мен не е хубаво. Трябва да се управлява и да се живее леко и радостно, съдбата обича такива хора. А който сам си търси белята, захлупва го като черен облак. Тя и без това държавата ни не е твърде весела, пък ако и императорът вземе да изпитва съдбата… А и нейно величество е с много тежък и нерадостен характер. Като посвикне царят и вземе да управлява сам, ще си избере и същите такива министри, мрачни и несретни. То се знае, какъвто царят, такъв и кучкарят.

Изненада ме не това, че Фома Аникеевич тъй волно разсъждава за негово величество (това е прието в нашия кръг помежду свои и е от полза за работата), а че изобщо не си мери приказките пред чуждия човек — японеца. Очевидно в мое отсъствие Фандориновият слуга е успял да заслужи с нещо доверието му. Фома Аникеевич е проницателен човек, хората за него са като на длан и той прекрасно знае пред кого какво може да се говори и какво не може.

По гладкото безизразно лице на азиатеца не можеше да се познае дали е наясно за какво иде реч или просто се звери над чая.

— А вие какво ще кажете, Афанасий Степанович? — обърна се към мен Фома Аникеевич и по въпросителния му поглед разбрах, че въпросът е зададен в съвсем друг смисъл: намирам ли възможно да се обсъжда най-важното събитие или предпочитам да се огранича с някакви по-странични теми.

— Като му дойде времето, то ще си покаже — отговорих аз, седнах и звъннах с камбанката на Липс да ми налее чай. — В историята има случаи доста слабодушни наследници впоследствие да се проявят по най-достоен начин. Вземете например Александър Благословени или пък Франц-Йосиф.