— Да, чичо Кир, изцяло и напълно.
— Чудесно. Полковник, седнете, вземете шифъра и подгответе посланието… негово височество се разходи из гостната с ръце зад гърба. — „Съгласни. Необходима отсрочка седем дни. За всеки ден сме готови да изплащаме по сто… не, по двеста хиляди рубли. Вноските на части на всяко посочено място и всякакъв посочен час, но задължително срещу представяне на пленника.“ Добре ли е? — попита той впрочем не августейшите си сродници, а Фандорин.
— Не е лошо — нагло отговори онзи на командващия императорската гвардия. — Но аз бих п-прибавил: „Иначе сделката отпада.“ Линд трябва да разбере, че признаваме силния му коз и сме готови да платим прескъпа цена, но няма да се оставим да ни води за носа.
Височайшите гости не се разделиха и след взимането на трудното решение, защото Фандорин изказа твърда убеденост, че отговорът на Линд ще последва в най-скоро време със същите светлинни сигнали, по телеграфа (в Александрийския дворец имаше уред за далекопис), по телефона или по някакъв най-необичаен начин. Ераст Петрович каза, че в един подобен случай посланието на доктора влетяло през прозореца със стрела, запратена от далечно разстояние.
Невероятно — императорът на цяла Русия, генерал-адмиралът на флотата, командващият гвардията и московският генерал-губернатор търпеливо чакат кога ще благоволи да им отговори някакъв шарлатанин! Сигурен съм, че такова нещо не е бивало в руската история още от времето на Тилзитските преговори 28 28 През 1807 г. в Тилзит (по-късно гр. Советск, Калининградска област) се срещат лично Александър I и Наполеон I, за да сключат мирна спогодба за контрибуции и преразпределение на територии и сфери на влияние след победата на последния в руско-пруско-френската война 1806–1807 г. — Б.пр.
с Корсиканеца, но Бонапарт поне е бил император.
За да не губят време, великите князе използваха чакането, за да инструктират височайшия си племенник относно приемането на чуждоземните пратеници и августейшите особи, пристигащи за тържествата. Именно тези срещи са главният смисъл на коронацията, защото при уж протоколните аудиенции често се решават най-деликатни въпроси от междудържавните отношения, предприемат се свръхважни дипломатически действия, създават се нови алианси.
Негово величество, естествено, все още беше твърде неопитен във всевъзможните тънкости и се нуждаеше от наставления. Да не говорим, че покойният император, който нямаше твърде високо мнение за умствените способности на престолонаследника, не беше сметнал за необходимо да го посвещава в тайните на висшата дипломация. Например новият император едва след встъпването на престола, и то не веднага, научи, че линията на руската външна политика тайно се е обърнала в диаметрално противоположна посока: макар уж да сме приятели на негово величество кайзера, сме сключили негласен отбранителен съюз с най-големия враг на германците, Франция. И това беше само един от многото сюрпризи за младия наследник.
Инструктажът беше от много деликатно естество и аз, след като се уверих, че на масата има всичко необходимо, се оттеглих. Деликатността на положението дори не идваше толкова от секретността на сведенията, колкото от изключително родствения тон на подхванатите разговори. В смисъл че негово императорско величество не усвояваше съвсем бързо указанията, чичовците му губеха търпение и понякога употребяваха по адрес на племенника изрази, които може и да са допустими между най-близки сродници, но са немислими в присъствието на слуги.
Още повече че имах и свои собствени гости, не тъй именити, но безспорно много по-взискателни. След като настаних господин Фандорин, полковник Карнович и княз Глински в хола, където помощникът ми Сомов сервира кафе и пури, отидох в лакейската стая, уютно помещение на първия етаж редом с кухнята. Там пиеха чай икономът на генерал-губернатора Фома Аникеевич икономът на най-възрастния от великите князе Лука Емелянович, камердинерът на негово величество Дормидонт Селезньов и Фандориновият японец Маса. Помолих мадмоазел Деклик от време на време да навестява гостите ми, за да не се чувстват изоставени — пък и да осигуря някакво занимание на клетата жена, смазана от стоварилите й се нещастия. Прекрасно знам от собствен опит, че в миг на тежко нравствено страдание няма нищо по-добро от изпълнение на задълженията в светското общество.
В лакейската стая видях освен бледата, но на вид съвсем спокойна гувернантка също и мистър Фрайби, седнал отделно от цялата компания с неизменната книга в ръка. Впрочем нищо чудно. Валеше дъжд, английските джентълмени бяха излезли за принудителния си promenade и мистър Фрайби сигурно се беше отегчил да седи сам в стаята си. Всеки иконом знае, че лакейската стая е нещо като гостна или казано по британски маниер — клуб за старшите слуги.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу