Борис Акунин - Коронация

Стори ми се, че долових в тона му освен горчивина и люта ярост, незаглъхнала с времето, неволно възхищение от ловкостта на този сатанински доктор.

— Оттогава изоставих всички д-други случаи, докато си разчистя сметките с доктора. Не крия, съществена роля за решението ми изигра и уязвеното ми самолюбие, и петното, оставено върху репутацията ми от цялата тази история… Но не е само до самолюбието — той навъси високото си чело. — Този човек трябва да бъде спрян, защото той е истински гений на злото с много богата фантазия и безгранично честолюбие. Понякога ми се струва, че си е поставил за цел да се прослави като най-велик престъпник в цялата човешка история, а на това поприще Линд, слава Богу, има п-предостатъчно конкуренти. Чувствах, че рано или късно ще направи нещо катастрофално от национален, ако не и световен мащаб. Точно това се случи… — и пак се умълча.

— Седнете, Ераст Петрович — покани го Кирил Александрович и аз разбрах, че словото на Фандорин очевидно е направило благоприятно впечатление — статският съветник в оставка вече не беше на разпит, а на разговор. — Разкажете как сте преследвали доктор Линд.

— П-първо обърнах с краката нагоре целия Ню Йорк, но само принудих доктора да пренесе щабквартирата си от Новия свят в Стария. Да не натоварвам ваше величество и ваши височества с описание на диренията си, но след половин година успях да открия бърлогата на Линд в Лондон. И за втори път видях доктора — по-точно сянката му, когато бягаше от преследвачи по т-тунела на лондонското метро и с удивителна точност отговаряше на стрелбата им. С два изстрела уби на място двама полицаи от Скотланд Ярд, с третия куршум насмалко да прати и мен на онзи свят — Фандорин отметна кичур черна коса и на слепоочието му се видя белег — тясна бяла ивица. — Нищо особено, куршумът само ме близна, но за миг загубих съзнание и доктор Линд успя да се измъкне… Следвах го по петите от страна в страна и през цялото време съвсем мъничко закъснявах. А в Рим — това беше преди около половин година — научих от достоверен източник как прочутият варшавски бандит Близна се похвалил в тесен кръг, че лично доктор Линд го кани в Москва за някаква много важна операция. Като руски поданик Пендерецки много добре познава московския престъпен свят — и хитровския, и сухаревския. Сигурно точно като вътрешен човек е бил избран от Линд, к-който досега никога не е действал в Москва. Аз пък толкова се чудих за какво му е на доктора патриархална Москва. Сега ми е ясно…

— Изключено, напълно изключено! — обади се сърдито Симеон Александрович, обърнат към негово величество, а не към Фандорин. — Моите хитрованци и сухаревци никога не биха участвали в злодейско нападение на царската фамилия! Грабят и колят — да, но верността към престола е в кръвта на тези апаши! Моят Ласовски много пъти е използвал криминални елементи за залавяне на терористи. Например за коронационните тържества е сключил своего рода джентълменско споразумение с главатаря на всички хитровански крадци, викали му Краля, че полицията няма да се занимава с джебчиите, но пък те ще докладват незабавно за оръжие и други съмнителни предмети, ако открият такива в джобовете на хората. Краля веднага се съгласил с това условие и заявил, че и той самият е самодържец в известен смисъл, а монарсите трябва да си помагат. Не твърдя, че се е изразил именно така, но смисълът бил този.

Това съобщение малко разведри мрачното настроение на събралите се, а поощреният от усмивките Симеон Александрович с лукав вид додаде:

— Хитрованското величество се заклел с думите: „Жижница да ме гори!“ Ласовски казва, че това е една от най-железните бандитски клетви.

— Какво-какво? — заинтригува се императорът. — „Жижница да ме гори“? Жижница е силен огън, нали? Ще разкажа на Алиса, това ще й хареса.

— Ники, Сам — строго се обади Кирил Александрович, — нека доизслушаме господин Фандорин.

— Краля не е единственият хитровански главатар и във всеки случай изобщо не е самодържец — макар да отговаряше на репликата на генерал-губернатора, Ераст Петрович също гледаше императора, а не него. — Говори се даже, че дните на Краля са преброени, че днес-утре ще го бастисат, тоест ще му видят сметката така наречените джелати, тоест млади безпощадни бандити, които вече дават тон в Хитровка и на Сухаревския пазар. Има една банда, на Ранет, който се е захванал с нов бранш — търговия с опиум; има и един, Хрущяла, той се профилира в убийствата и изнудванията; появил се е и някакъв Чукан, с конспирацията и дисциплината в неговата банда не може да се мери дори неаполитанската камора.