Борис Акунин - Коронация

Настъпи зловеща тишина, но само за няколко мига, защото Павел Георгиевич, който досега бе седял безшумно в другия край на масата, изведнъж закри с длани лицето си и се разплака.

— Поли, вземи се в ръце — сурово му каза Кирил Александрович. — А вие, Фандорин, престанете да ни плашите. По-добре ни разкажете за Линд.

— Той е най-опасният престъпник на света — така започна разказа си Фандорин. — Не з-знам защо го наричат „доктор“. Може би защото има познания в най-различни области. Например владее много езици. Може би и руски — не бих се учудил. Д-достоверните сведения за Линд са много малко. Очевидно е сравнително млад, защото преди десетина години никой не беше чувал за него. Откъде е родом — не се знае. Най-вероятно е американец, защото първите злодеяния, които му донесоха славата на дързък и б-безжалостен злодей, е извършил в Североамериканските съединени щати. Започнал е с ограбване на банки и пощенски вагони, а после п-превъзходно е усвоил и шантажа, и изнудването, и отвличането на хора — Фандорин говореше, загледан в масата, сякаш върху полираната й повърхност виждаше отразени някакви сцени от миналото, достъпни само за неговия поглед. — И така, какво знам все пак за този човек? Той е закоравял женомразец. Около него никога няма жени — нито любовници, нито приятелки. Шайката на Линд се състои само от мъже. Тъй да се каже, мъжко братство. Докторът сякаш е лишен от обичайните човешки слабости и заради това никой не е успявал да му хване следите. Помагачите са му кучешки предани, а това изключително рядко се среща в престъпните групи. Два пъти съм хващал живи негови хора, и двата пъти нищо не постигнах. Единият бе осъден на доживотна каторга, другият се самоуби, но не издадоха главатаря си… Връзките му в международните престъпни кръгове са направо безгранични, авторитетът му е огромен. Когато му трябват специалисти в коя да е област — касоразбивачи, наемни убийци, гравьори, хипнотизатори, обирджии — за най-висшите „експерти“ в криминалните науки е въпрос на чест да му услужат. Предполагам, че докторът е б-баснословно богат. Само откакто аз съм се заел с него — малко повече от година и половина, — и то единствено по случаите, които са ми известни, е прибрал поне десетина милиона.

— Франка? — заинтригува се Георгий Александрович.

— Имах предвид д-долари. Тоест към двайсет милиона рубли.

— Двайсет милиона! — негово височество чак се задави. — А на мен хазната ми отпуска някакви си жалки двеста хиляди годишно! Сто пъти по-малко! И той, мерзавецът, ще ми иска откуп!

— Не от вас, чичо Джорджи — сухо вметна императорът. — От мен. „Орлов“ е собственост на короната.

— Ники, Джорджи! — подвикна на двамата Кирил Александрович. — Продължавайте, Фандорин.

— Имах две срещи с доктор Линд — рече Ераст Петрович и млъкна.

В гостната стана много тихо, скръцна само столът на полковник Карнович, който цял се приведе напред.

— Дори не знам дали да ги нарека „срещи“, защото не сме се виждали лице в лице. Аз бях гримиран, Линд — с маска… Запознанството ни се състоя преди година и половина в Ню Йорк. Може би руските вестници са писали за отвличането на дванайсетгодишния син на милионера Бъруд? В Америка тази история цял месец беше на първите страници на вестниците… Мистър Бъруд ме помоли да изпълня ролята на посредник при предаването на откупа. Аз поисках от похитителите първо да ми покажат пленника. Линд лично ме заведе в една тайна стая. Докторът беше с черна маска, която прикриваше почти цялото му лице, с дълга пелерина и с шапка. Затова забелязах само, че е среден на ръст и че е с мустаци — впрочем може и да са били залепени. Той не каза в мое присъствие нито дума, тъй че не ч-чух гласа му — Фандорин сви устни, сякаш да надмогне вълнението. — Момчето седеше в стаята живо, със залепена уста. Линд ми позволи да се доближа до него, после ме изведе в коридора, заключи вратата с три катинара и ми връчи ключовете. Съгласно предварителната уговорка му дадох откупа — пръстенът на Клеопатра с цена милион и половина долара — и се подготвих за схватка, защото те бяха седем души, а аз сам. Но Линд внимателно огледа пръстена с лупа, кимна и се оттегли с хората си. Аз дълго се мъчих с катинарите, тъй като отключването се оказа по-трудно от заключването, и когато най-сетне успях да вляза, Бъруд младши беше мъртъв — Ераст Петрович пак сви устни с такава сила, че те побеляха, и дълго мълча. Всички търпеливо го чакаха да овладее вълнението си — августейшите особи са снизходителни към простосмъртните, които нямат тяхното свръхестествено самообладание. — Отначало не разбрах защо е толкова неподвижен и тъй ниско е склонил глава. Чак като се доближих, видях, че сърцето му е пронизано с тънък стилет 27 27 Стилет — кама с триъгълно острие. — Б.пр. . Просто не п-повярвах на очите си. Та аз преди това в очакване на някаква измама най-подробно бях огледал помещението да проверя за скрита врата и не открих нищо съмнително. Едва по-късно си спомних, че на излизане Линд ме пусна напред и се забави само за секунда, не повече. Тази секунда му е била достатъчна. Каква точност на удара, какъв хладнокръвен кроеж!