Борис Акунин - Коронация

— А не може ли да го дадем? Мика е жив човек, а „Орлов“ в края на краищата е просто камък…

Вечните противници Кирил Александрович и Симеон Александрович възкликнаха в един глас:

— Не!

— Изключено!

Императорът със състрадание погледна братовчед си и меко каза:

— И освен това, Поли, господин Фандорин съвсем убедително ни обясни, че и да дадем елмаза, това няма да спаси нашия Мика.

Павел Георгиевич изхлипа и неприлично забърса бузата си с ръкав.

— Излез, Поли — строго каза баща му. — Почакай ме в стаята си. Срам ме е от теб.

Горкият Павел Георгиевич, бремето на августейшата отговорност му тежеше. Във възпитанието на великите князе и княгини на първо място е постигането на самоконтрол и самообладание, умение да се владеят във всякакви обстоятелства. От ранно детство техни височества се обучават да изтърпяват дългите и уморителни парадни обеди, дори нарочно ги слагат до най-глупавите и непоносими гости. Децата трябва внимателно да слушат какво говорят възрастните, да не издават, че ги намират скучни и неприятни, да се смеят на шегите и колкото са по-плоски, толкова смехът трябва да е по-искрен. Ами трикратните целувки на Великден с офицерите и подофицерите в полковете на техни височества? Понякога се стига до над хиляда целувки за два часа! И не дай Боже да издадат умора или отвращение! Но Павел Георгиевич винаги е бил толкова живо и непосредствено дете, вечно имаше трудности с упражненията по самообладание, а и сега, макар и вече пълнолетен, имаше още много да учи.

След като вратата се затвори подир великия княз, се възцари дълго мрачно мълчание. Всички потръпнаха, когато часовникът удари единайсет без четвърт.

— Но ако не дадем „Орлов“ — трепна негово величество, — този Линд ще убие Мика, а утре ще разхвърля тялото му по Червения площад или пред храма „Христос Спасител“. За да опозори мен, руския цар, пред целия цивилизован свят!

— А заедно с теб и цялата династия Романови — вметна Симеон Александрович.

Кирил Александрович мрачно додаде:

— И цяла Русия.

— Бог ми е свидетел — горчиво въздъхна царят, — никога не съм искал короната, но види се, такъв е кръстът ми. Неслучайно съм роден в деня на Йов Многострадални. Господи, научи ме, вразуми ме как да постъпя!

Вместо Господ му отговори Фандорин с една-единствена ясно изречена дума:

— Назаем.

— Какво? — изви в почуда вежди негово величество.

И на мен ми се стори, че нещо не съм дочул.

— Трябва да се вземе от Линд назаем „Орлов“ до края на к-коронацията.

Симеон Александрович поклати глава:

— Дивотии!

А най-възрастният от великите князе съсредоточено присви очи да вникне в смисъла на безумното предложение. Не успя и попита:

— Как така „назаем“?

Фандорин хладнокръвно обясни:

— Трябва да се съобщи на Линд, че условието му е прието, но по обясними причини не може да бъде изпълнено преди коронацията. Затова за всеки ден забавяне докторът ще получава определена сума, доста значителна — все едно временно му взимаме „Орлов“. Нали до коронацията остава една седмица?

— Но какво печелим с това? — хвана бухналия си мустак Георгий Александрович.

— Как какво, Джорджи — време! — възкликна Кирил Александрович. — Цяла седмица!

— И вероятност да спасим детето — допълни Фандорин. — Нашето условие ще б-бъде следното: вноските се плащат всеки ден и при всяка вноска трябва да имаме несъмнено доказателство, че момчето е живо. Това са седем д-дни живот за негово височество. И седем шанса да хванем нишка, която ще ни заведе при доктора. Колкото и да е хитър Линд, и той може да направи грешка. Аз ще го издебна.

Георгий Александрович скочи и се изпъна в целия си двуметров ръст.

— Да, сега виждам, че това е отлично хрумване!

Идеята наистина изглеждаше много сполучлива — дори Симеон Александрович не намери какво да възрази.

— А за посредник ще предложа най-подготвения си агент — каза Карнович.

— Аз имам същински хиени в Тайната полиция — незабавно парира московският генерал-губернатор. — И прекрасно познават града, не като вашите паркетни царскоселци.

— П-предполагам, че ще е най-добре аз да поема ролята на посредник — тихо предложи Ераст Петрович. — Естествено, маскиран. Добре познавам и Москва, и хитрините на Линд.

Кирил Александрович сложи край на спора:

— Това ще решим допълнително. Най-важното е, че вече имаме поне някакъв план за действие. Ники, одобряваш ли го?

Въпросът беше чисто формален, защото негово величество никога не възразяваше срещу нещо, предложено от най-възрастния му чичо.