Борис Акунин - Коронация

— Какво Фрайби?

— Ние го забравихме, а той също е човек на Линд, това е ясно! И докторът нарочно го е оставил в Ермитажа — за да има там свой съгледвач. Ама разбира се — изстенах поради късното си озарение. — Фрайби от самото начало се държеше странно. Още първия ден каза, че в къщата има шпионин. Нарочно ни заблуждаваше, за да измести подозрението от себе си. И освен това съвсем забравих да ви кажа. Когато с лейтенант Ендлунг отивахме да проследим Банвил и Кар, Фрайби ми каза: „Ти гледа по-добре днес.“ Това ме изненада още тогава — все едно знаеше какво ще правя!

— „Ти гледа по-добре днес“? Така ли ви каза? — учуди се Фандорин.

— Да, с помощта на речника си.

Наложи се да прекъснем разговора, защото вече стигнахме до къщата.

Мадмоазел ни посрещна с все същата кувертюра, но сресана, разхубавена и благоуханна.

— О, подахъци! — възкликна тя, като разглеждаше с възторг багажа ни. — Ах, бъхзо, бъхзо! — и се захвана още в антрето да развързва панделки и ленти.

Ние с Фандорин стояхме и се вълнувахме.

— Mon Dieu, qu’est-ce que e’est? — измърмори тя, измъквайки от розовата хартия избраното от Ераст Петрович бельо. — Quelle horreur! Pour qui me prenez vous?! 98 98 Боже, какво е това? Какъв ужас! За каква ме взимате? (фр.) — Б.пр.

Фандорин не беше за гледане. Той съвсем се покруси, когато мадмоазел заяви, че розовият корсет с лилави връзки е абсолютно вулгарен, такива носели само кокотките, а размерите му превъзхождали скромните й пропорции поне три пъти.

Бях възмутен. На този човек нищо не може да се възложи! Само за минутка го оставих и той всичко развали. От всичките му покупки бяха одобрени само копринените чорапи.

Но дойде и моят ред. Мадмоазел извади от кутията чудесната шапка с виолетки, която толкова ми харесваше, първо учудено вдигна вежди, после си изсмя. Застана пред огледалото, повъртя глава наляво, надясно.

— Un vrai epouvantail! 99 99 Същинско плашило! (фр.) — Б.пр. — такава бе безмилостната й присъда.

Прекрасната рокля от бареж шамбери и прюнелените обувки последен шик получиха не по-малко строга оценка.

— Виждам, господа, че не мога да ви имам доверие за най-важните неща — с въздишка каза Емилия. — Добре, само да стигна някак до Ермитажа, там ще се преоблека.

Преди да я качи на файтон, Ераст Петрович й даде последни наставления.

— Разкажете им, че със Зюкин сме ви спасили и продължаваме да издирваме Линд. Не издавайте адреса ни. Не знаете, че „Орлов“ и останалите скъпоценности са у нас. Почивайте си, възстановявайте се. И още нещо — мина на шепот, макар че файтонджията надали разбираше френски. — Вероятно Фрайби е човек на Линд. Дръжте го под око и бъдете много внимателна. Но нито дума за това на Карнович, че полковникът от усърдие може всичко да провали. За Банвил обаче му разкажете непременно — нека и полицията се включи в издирването, това ще усложни съществованието на Линд. Ако има нещо спешно, телефонирайте. Знаете номера — и й стисна ръка.

А, ръкавици, съобразих аз. Съвсем забравихме да й купим ръкавици!

— Довиждане, приятели — Емилия премига с дългите си мигли, премести очи от Фандорин към мен. — За цял живот съм ви длъжница. Вие ме спасихте от това кошмарно мазе, където се задушавах от вонята на гнили картофи — сивите й очи блеснаха закачливо. — Това беше много романтично, съвсем като в рицарски роман. Макар да не съм чела, когато освобождават красавицата от омагьосания замък, рицарите да си служат с лост.

Тя ни помаха и файтонът потегли към Мясницките врата.

Дълго гледахме подире му — докато не изчезна зад завоя. Погледнах тайно към Фандорин. Изглеждаше замислен и дори малко объркан. Това никак не ми хареса. Да не би този донжуан да изпитваше някакви по-особени чувства към Емилия?

— И сега какво? — попитах умишлено сухо.

Лицето на Фандорин доби мрачен и решителен вид, но той не ми отговори веднага, а след доста продължителна пауза.

— И така, Зюкин, жените и обозите са в безопасност. А ние пак сме на б-бойната пътека. Доктор Линд се разхожда на свобода, което значи, че задачата ни не е изпълнена.

— Най-важното е да спасим негово височество — напомних му аз. — Надявам се, че чувството за мъст няма да ви накара да пренебрегнете съдбата на Михаил Георгиевич.

Пролича му, че се смути. Значи подсещането ми беше уместно.

— Да-да, разбира се. Но във всички случаи първо трябва д-да стигнем до неуморния ни доктор. Как да стане?

— Чрез Фрайби — свих рамене. — Сигурно бътлърът поддържа някаква връзка с Линд.