Борис Акунин - Коронация

— Какво — станах целият слух — имах чувството, че сега ще ми каже нещо много важно.

— Не… Нищо. Чакайте позвъняването ми — обърна се и излезе.

Що за гаден маниер!

Разположих се до апарата по най-удобен начин.

Реших, че в близкия един час Фандорин в никакъв случай няма да ми телефонира, така че взех пари (Ераст Петрович остави на масата куп дребни банкноти), излязох на „Мясницка“ и купих пресни симидчета, прекрасна московска шунка и вестници. Взех кутията с мен. Здраво я притисках с ръка и си отварях очите на четири дали наоколо не се навъртат крадльовци. „Орлов“ ми висеше на врата, сложен в специално направена торбичка от вълнен чорап.

Душата ми, уморена от сътресенията, се беше калила и загрубяла. Само допреди време надали бих могъл в такъв ден да си седя преспокойно, да пия чай, да хапвам и да преглеждам вестниците. Както казва народът…

Вестниците не че премълчаваха станалото на Ходинско поле — как ще премълчат, като в цяла Москва само вой и плач се носи, но пишеха уклончиво, повече наблягаха на благотворителните и милосърдните постъпки на височайшите особи. Това говореше за уместна деликатност и грижа за авторитета на августейшия дом.

„Московские ведомости“ например най-подробно описваше посещението на императрицата-майка в Староекатерининската болница, където нейно величество подарила на всеки от пострадалите по бутилка мадейра.

Императорът и императрицата разпоредили погребенията да се поемат от държавната хазна, а на семействата, загубили печеловниците си, да се изплатят възпомоществования. Изключително благородна постъпка, но ми се стори, че вестникът прекалено се възторгва от щедростта на техни величества, а почти премълчава причината за тази височайша милост. Надали московчани ще харесат тона на статията.

И съвсем пък ме възмути „Московская иллюстрованная газета“, която не беше измислила нищо по-умно от това да отпечата художествено изпълненото меню за предстоящата тържествена вечеря в Грановитата палата с три хиляди куверта.

Акулов бульон

Пирожки разни

Ордьовър от ресарки по суворовски

Пилета на шиш

Салата

Аспержи цели

Сладолед

Десерт

След като поразмишлявах по въпроса, видях във всичко това не грижа за реномето на властта, а точно противоположното. Очевидно Симеон Александрович и главният полицейски началник са забранили на вестниците свободно да пишат за случилото се, та списователите се опитват всеки посвоему да разпалят възмущението на тълпите.

Възмутен оставих вестниците и се загледах през прозореца — това на пръв поглед безполезно занимание прекрасно успокоява опънатите нерви, особено в ясна майска вечер, когато сенките са тъй меки и златисти, дърветата още не са свикнали с новопридобития си листак, а небето е спокойно и безметежно.

Доста дълго останах в спокойно несмислено съзерцание. А когато силуетите на къщите съвсем се размиха, заличени от мрака, и се запалиха уличните лампи, иззвъня телефонният апарат.

— Слушайте ме внимателно и не ме п-прекъсвайте — чух гласа на Фандорин. — Знаете ли къде е Воробьовият хълм?

— Да, съвсем близо до…

— Там има д-декоративен парк. Видяхме го от лодката, помните ли? Помните ли висящия въжен мост над урвата? Дето ви казах, че съм виждал почти същия в Хималаите?

— Да, помня го, но защо ми…

— Бъдете там утре сутринта. В шест. Донесете камъка и кутията.

— Защо? Какво се е слу…

— А, и освен това — безцеремонно ме прекъсна той. — Не се чудете, че ще се докарам като монах. Сигурно ще закъснея, но вие, Зюкин, бъдете точен. Разбрахте ли всичко?

— Да, тоест не, абсолютно ни…

Чу се свободен сигнал и аз в бясно негодувание хвърлих слушалката. Как смее да се държи така с мен?! Нищо не ми обясни, нищо не ми разказа! Как е минала срещата със Сомов? Къде е Фандорин сега? Защо не се прибира? И защо трябва да отнеса съкровищата на короната на такова странно място?

И внезапно си спомних особения му вид, когато тръгваше. Какво искаше да ми каже на вратата, но се отказа?

Рече: „Сега пътищата ни се разделят.“ Ами ако пътищата ни са се разделили не само в прекия, но и в преносния смисъл? Господи, нямам дори с кого да се посъветвам.

Седях и гледах мълчаливия телефонен апарат, напрегнато размишлявах.

Карнович? Изключено.

Ласовски? Сигурно вече е отстранен от длъжност, а дори и да не е…

Ендлунг? Той е симпатичен, разбира се, но в такъв кошмарен случай не мога да очаквам помощ от него.