Борис Акунин - Коронация

Повече нищо не казах, защото според мен в отношенията ни и без това имаше голям напредък: узакони се обръщението по име, а освен това й предложих приятелство и ми се стори, че тя прие благосклонно предложението ми.

Но Емилия ме гледаше така, сякаш очакваше още нещо.

— Вие гледате на мен като на дхугах, пхиятел? — попита тя след дълга пауза, сякаш да си уточни.

— Да, като на скъп приятел — престраших се аз.

Мадмоазел въздъхна, затвори очи и тихо каза:

— Пхостете ми, Атанас. Много съм умохена. Иска да спи.

Не усетих кога е заспала. Дишаше все така спокойно, дългите й мигли леко потрепваха, а от време на време през лицето й сякаш минаваше лека сянка — като облак над лазурни води.

Аз цяла нощ ту потъвах в лек, кратък сън, ту пак се будех. Само да помръднеше Емилия или да въздъхнеше, и веднага отварях очи — дали не трябва да донеса вода, да я завия, да й наглася възглавницата. Тези чести пробуждания не бяха никак мъчителни, а напротив, приятни и дори сладостни. Отдавна, много отдавна не бях чувствал такъв покой.

Поднесох истинска закуска с порцеланов сервиз и сребърни прибори на колосана покривка. Без готвач не можех, разбира се, да направя нещо по-прилично, но все пак имаше омлети, сирена, пушени деликатеси.

Емилия ми се видя доста по-добре и ядеше с голям апетит. Очите й бляскаха оживено, гласът й беше звънлив и весел. Жените имат изключителната способност да се възстановяват и от най-тежки състояния, ако внезапно настъпи щастлив обрат в жизнените им условия — много пъти съм бил свидетел на подобни преображения. Освен това представителките на слабия пол се чувстват много добре в мъжко обкръжение и мъжкото внимание им влияе много положително, а в този смисъл ние се държахме с мадмоазел като с истинска кралица.

Фандорин се появи на закуска в утринен смокинг и с вратовръзка, сякаш по този начин да подчертае, че волностите, които беше принуден да си позволи вчера, по никакъв начин не намаляват почтителността му към гостенката. Оцених този жест. Право да си кажа, и моята мисъл работеше в същата насока, но за разлика от Ераст Петрович нямах нищо за преобличане, така че просто си обръснах много гладко физиономията.

Когато пиехме кафе (аз също седях на масата, защото се намирах в тази компания не като иконом, а като частно лице), Ераст Петрович заговори по същество. Разговорът се водеше на френски.

— Почти не спах тази нощ, но много размишлявах. Сега разбирам откъде дойде непростимата ми грешка. Не съм очаквал от доктор Линд подобна дързост — във всичките си предишни операции той винаги е бил много предпазлив. Но явно този път си беше набелязал твърде голям трофей и е решил да заеме най-печеливша позиция. Бидейки в Ермитажа, Линд можеше да наблюдава всичките ни начинания. Другият му източник на сведения несъмнено е бил мистър Кар, така изкусно поднесен на Симеон Александрович. Драмата с мавританската ревност вероятно е била само спектакъл. Генерал-губернаторът е откровеничил с красавеца англичанин, а после онзи е преразказвал чутото на мнимия лорд Банвил.

— Може би дързостта му идва оттам, че се е канел, щом завладее грандиозната плячка, да изостави завинаги занаята си? — предположи Емилия — В края на краищата колко пари са нужни на човек?

Фандорин криво се усмихна.

— Не знам на този човек какво му е нужно повече — парите или самото злодейство. Той не е обикновен изнудвач. Той е истински поет на злото, виртуозен инженер на коварството и жестокостта. Сигурен съм, че докторът изпитва наслада да гради главоломни престъпни конструкции и този път е надминал себе си — издигнал е истинска Айфелова кула. Ние сринахме чудноватото му съоръжение и то рухна, но отломките май доста съществено повредиха и постройката на руската монархия.

Тежко въздъхнах — помислих си, че вчерашният катаклизъм наистина може да доведе до непредсказуеми последици. Дано не избухне бунт. А не смеех и да си представя какво ще напишат емигрантските вестници или пресата в недружелюбните страни.

— Не разбрах изцяло алегорията ви за падналата кула, Ераст, но ми се струва, че съвсем правилно сте забелязали главната особеност на Линд — кимна Емилия. — Той е именно поет на злото. И на омразата. Този човек е пълен с омраза, тя буквално прелива от него. Да бяхте чули само как произнася името ви! Сигурна съм, че да ви види сметката за него не е по-малко важно от злощастния брилянт. Впрочем правилно ли разбрах виковете? Камъкът у вас ли остана?