И тогава мадмоазел, вдигнала учудено вежди, зададе въпроса, който така беше сконфузил Фандорин:
— Как, не се ли сетихте кой е Линд? Бях сигурна, че с вашия ум вече всичко сте разбрали. Ах, сега ми се струва толкова елементарно! Колко сме били слепи!
С Фандорин се спогледахме и по бързия му поглед ми се стори, че иска да провери дали не съм излязъл по-съобразителен от него.
Уви. Макар че какво ли не бих дал!
— О, Господи — ами Банвил! — поклати глава тя, все още изненадана от недосетливостта ни. — Тоест този, когото знаехме като лорд Банвил. Познах го по гласа — още там, в гробницата. Когато отгоре се чу вик: „Тревога! Бягайте!“, Линд забрави обичайната си предпазливост и възкликна гласно: „Take the kid and the slut! Run!“ 94 94 Взимайте детето и пачаврата! Бягайте! (англ.) — Б.пр.
Беше Банвил.
— Банвил? — слисано повтори Ераст Петрович. — Но как е възможно? Нали е приятел на Георгий Александрович? Нали са стари познати?
— Не толкова стари — коригирах го, като се опитвах да се съсредоточа. — Негово височество се запозна с Банвил тази пролет в Ница.
— Не го знаех — измънка Фандорин, сякаш се оправдаваше. — Наистина колко елементарно… — Мина на руски. — И най-мъдрият си е малко п-прост. Но моето изпростяване в дадения случай е абсолютно непростимо. Разбира се! — той скочи от леглото и взе да кръстосва стаята почти в тръс с отсечено жестикулиране. Никога не бях го виждал в такава ажитация 95 95 Възбуда, вълнение (фр.). — Б.пр.
. Думите му отскачаха бързо, застигаха се и се надпреварваха. — Именно в Ница докторът е пристъпил към осъществяване на плана си. Сигурно нарочно е отишъл там, за да си избере п-подходяща жертва — на Лазурния бряг пролетно време се събират толкова grand-ducs russes 96 96 Руски велики князе (фр.). — Б.пр.
! И за майската коронация в Москва вече се е знаело! Необходимо е само да се сближиш с някой от членовете на императорската фамилия, да се сприятелиш със семейството му, да си осигуриш покана за т-тържествата — останалото е въпрос на техническа подготовка!
— И още нещо! — прекъснах го. — Омразата към жените. Вие самият казахте, че Линд не понася жените! Сега е ясно защо. Значи Ендлунг беше прав!
— Ендлунг ли? — с паднал глас попита Ераст Петрович и свирепо си разтърка челото, сякаш искаше да го протрие чак до мозъка. — Да-да, наистина. Аз пък не обърнах никакво внимание на глупашката му теория — само защото беше текнала на загубеняка Ендлунг. Наистина, че „избра немъдри, за да посрами мъдрите“ 97 97 1 Кор. 1:27 — неточен цитат. — Б.пр.
. Ах, Зюкин, снобизмът е най-т-тежкият грях… Банвил! Бил е Банвил! И парфюмът „Граф Есекс“… Как хитро си осигури свобода на действията с уж внезапното си отпътуване! И този толкова своевременен дуел! А изстрелът право в сърцето на Глински — тази дяволска точност на Линд! Прекрасен маскарад: ексцентричен британски хомосексуалист. Размах, ювелирен план, невероятна дързост, безжалостност — това е точно почеркът на Линд! А аз пак го изпуснах…
— Но остана мистър Кар — напомних му. — И той е човек на Линд.
Ераст Петрович безнадеждно махна с ръка:
— Уверявам ви, Кар няма нищо общо. Иначе Линд щеше ли да го з-зареже. Взел е префърцунения хубавец само з-за по-голяма убедителност на камуфлажа и вероятно да съчетае п-полезното с приятното. За Линд се знае, че обича да си угажда. По дяволите, най ме е яд, че Ендлунг беше прав! Банда хомосексуалисти — сплотени не само от паричен интерес, но и от друг вид връзки. З-затова е тази преданост и самопожертвувателност!
Мадмоазел със съсредоточено сбърчено чело слушаше вайканията на Фандорин и май всичко или почти всичко разбираше.
— О, да, Линд не понася жените — горчиво се усмихна тя. — Имах удоволствието да се убедя в това от собствен опит. За цялото време на пленничеството си получих веднъж парче хляб и два пъти канче вода. Добре че поне беше наблизо бъчвата с това ваше ужасно зеле… Държаха ме съблечена, окована с верига. А снощи Банвил, тоест Линд, слезе долу много вбесен и без да каже нито дума, взе да ме рита с крака! Вероятно имаше някаква неприятност. Много ме заболя, но страхът ми беше още по-голям — Емилия потрепери и издърпа одеялото чак до брадичката си. — Той не е човек, а само чисто зло в концентриран вид. Малтретираше ме, без да каже дума и изпадна в такова умопомрачение, че ако не беше стопанинът на къщата, сигурно щеше да ме остави на място. А стопанинът — доста висок мъж с мрачно лице — единствен не ме мъчеше. Той ми даде хляб и вода. — Тя внимателно докосна лепенката на веждата си. — Нали видяхте, Ераст, на какво ме е направил. Мерзавец! И то без никаква причина!
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу