Борис Акунин - Коронация

— Искате ли да го видите?

Фандорин измъкна загърната кърпа от джоба си, извади брилянта и синкавите му стени просветнаха в пъстро сияние, привлекли лъчите на утринното слънце.

— Колко много светлина — рече умислено мадмоазел и прижумя от непоносимото сияние. — Аз знам каква е тази светлина. През вековете този камък е угасил множество животи и те всички светят сега вътре в него. Готова съм да се обзаложа, че след новите количества храна, които е погълнал през последните дни, „Орлов“ блести сега дори по-ярко — тя ме погледна, по-скоро темето ми, и каза: — Прощавайте, Атанас, вчера бях много заплесната по собствената си персона и дори не ви питах какво ви се е случило. Откъде тази морава цицина на главата ви?

— А, но вие нищо не знаете! — усетих се аз. — Затова не разбрахте за Айфеловата кула. — И й разказах за вчерашното стълпотворение на Ходинското поле, завършвайки с думите: — Линд е не само безжалостен, но и свръхестествено ловък. Хиляди хора загинаха, а той се измъкна.

— Не-не, това не е само до ловкост — плесна с ръце мадмоазел и покривалото се свлече от рамото й.

Отстрани ние тримата сигурно изглеждахме твърде странно: Фандорин с бяла вратовръзка, аз със скъсана куртка и дамата — увита с копринената кувертюра. Нямаше откъде да й намерим друго облекло.

— Според мен доктор Линд е от хората, които обичат с един удар да убиват по два заека — продължи мадмоазел. — Докато тичахме по онзи ужасен тунел, той каза на немски на своите хора — след като му викнахте за размяната: „В Москва имам още четири задачи: брилянтът, Фандорин, принц Симон и този юда Кар“. Така че предполагам, Ераст, предположението ви за игра на ревност не е вярно. Линд наистина е оскърбен от изневярата на любовника си. А колкото до вчерашното злощастие, вероятно е имал друга цел — да отмъсти на московския генерал-губернатор. Ако Линд е искал просто да изчезне, е щял да измисли нещо не толкова сложно и рисковано.

— Вие сте много умна жена, мадмоазел — каза много сериозно Ераст Петрович. — Значи предполагате, че животът на любителя на боядисани карамфили е застрашен?

— Със сигурност. Линд не е от хората, които отстъпват или прощават. Несполуките само разпалват дивата му омраза. Знаете ли, останах с впечатлението, че тези хора влагат в хомосексуализма някакъв по-особен, почти мистичен смисъл. Линдовите главорези изпитваха не просто страхопочитание или уважение към водача си. Стори ми се, че те са влюбени в него — ако тази дума е уместна в случая. Линд е като султан в харем, но вместо одалиски го заобикалят крадци и убийци. Мисля, че сте прав за мистър Кар — той е бил за Линд нещо като болонка или хрътка, съчетание на полезното с приятното. Убедена съм, че докторът няма да му прости изневярата.

— Значи трябва да спасим Кар — Фандорин остави на масата смачканата салфетка и се изправи. — Емилия, ще ви пратим в Ермитажа и вие ще предупредите англичанина за опасността.

— Предлагате ми да се появя в двореца омотана в парцал? — възнегодува мадмоазел. — За нищо на света! По-добре да се върна в онзи зимник!

Ераст Петрович угрижено потърка брадичка.

— Да, наистина. Не съобразих. Зюкин, вие разбирате ли н-нещо от дамски рокли, шапки, обувки и тъй нататък?

— Доста съм зле — признах аз.

— Аз още повече. Но какво да се п-прави. Нека оставим Емилия да направи утринния си тоалет, а ние ще п-пообиколим магазините по „Мясницка“. Все нещо ще купим. Емилия, доверявате ли се на нашия вкус?

Мадмоазел стисна ръце на гърдите си:

— На вас, мои скъпи господа, се довехявам за всичко.

При Мясницките врата се спряхме и колебливо загледахме табелите на магазините за готови дрехи.

— Какво ще кажете за онзи? — посочи ми Фандорин огледална витрина с надпис „Последни парижки моди“. — Щом са п-парижки, сигурно са добри?

— Чувал съм нейно императорско височество да казва, че този сезон е на мода всичко лондонско. Освен това да не забравяме, че мадмоазел Деклик не разполага дори с това, което е необходимо за приличните дами.

— В к-какъв смисъл? — зяпна ме недосетливият Фандорин и се наложи да се изразя по-конкретно:

— Бельо, чорапи, фусти.

— Да-да, наистина. Вижте какво, Зюкин, явно вие сте сведущият в тази област. К-командвайте.

Първата трудност възникна в магазина за обувки. Като видях планините от кутии, се сетих, че нямам никаква представа кой номер да търсим. Но тук на помощ ни дойде Фандориновата наблюдателност. Той показа на продавача дланта си и каза: