• Пожаловаться

Джонатан Страуд: Окото на голема

Здесь есть возможность читать онлайн «Джонатан Страуд: Окото на голема» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Джонатан Страуд Окото на голема

Окото на голема: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Окото на голема»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Бартимеус е изправен пред непосилната задача да неутрализира голем — гигантски човек от оживяла глина, който се прикрива в мрака и носи смърт на всички същества само с едно докосване. И докато Съпротивата се опитва да срази магьосниците и да върне властта в ръцете на обикновените хора, неговият господар Джон Мандрейк трябва да разплете сложна конспирация, надхвърляща пределите на Британската империя и достигаща до обвитата в мистерия Прага. Изключително приключение… на всичките седем нива.

Джонатан Страуд: другие книги автора


Кто написал Окото на голема? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Окото на голема — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Окото на голема», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

С наближаването на реката Куизъл и аз се спогледахме обнадеждено. Градът беше загубен, както и империята, но бягството ни щеше поне малко да ни върне личната гордост. Въпреки че мразехме робството си, ние никак не харесвахме и да сме губещи. Изглежда щяхме да се измъкнем.

Засадата изникна, когато почти бяхме стигнали основата на хълма.

С бързи прибежки шест джина и банда дяволчета изскочиха на стъпалата отдолу. Императорът и придворните му изпищяха и побягнаха в безредие. Куизъл и аз се напрегнахме, готови да скочим.

Зад нас се чу леко покашляне. Обърнахме се като един.

Пет стъпала по-нагоре стоеше слаб, млад мъж. Имаше прилепнали руси къдрици, големи сини очи и носеше сандали и тога в късен римски стил. Изражението на лицето му беше спокойно и скромно, сякаш не би наранил и муха. Обаче като допълнителна подробност, не можех да не забележа, че носеше и чудовищна коса със сребърно острие.

Огледах го и на другите нива, с бледата надежда, че всъщност може да е някой ексцентричен човек, тръгнал на бал с маски. Нямах този късмет. Беше африт с голяма сила. Преглътнах. Това изобщо не беше добре12.

— Господин Гладстон поднася комплиментите си на императора — каза младият мъж. — Той би искал да се наслади на компанията му. Останалата паплач може да се изпарява.

Това звучеше разумно. Погледнах умолително господаря си, но той ядно ме подтикна напред. Въздъхнах и неохотно пристъпих към африта.

Младият мъж изцъка високо:

— О, чупка, дребосък. Нямаш шанс.

Присмехът му разпали яростта ми. Съвзех се.

— Внимавай — рекох студено. — Подценяваш ме на свой собствен риск.

Афритът премигна, демонстрирайки липса на безпокойство.

— Наистина ли? Имаш ли си име?

— Име ли? — извиках аз. — Имам много имена! Аз съм Бартимеус! Аз съм Сакр-ал-Джини! Аз съм Н’горсо Могъщия и Змията на сребърните пера!

Направих драматична пауза. Младият мъж гледаше безизразно.

— Никога не съм те чувал. А сега, ако обичаш…

— Говорил съм със Соломон…

— О, моля те! — Афритът направи пренебрежителен жест. — Не сме ли го правили всички? Нека да си го кажем, той е говорил с кого ли не.

— Аз съм възстановил стените на Урук, Карнак и Прага…

Младият мъж се усмихна мазно.

— Прага? Какво, тези тук ли? На Гладстон му трябваха пет минути да срине тези стени, за тях ли говориш? Нали не си работил и над Йерихон?

— Да, работи — намеси се Куизъл. — Една от първите му работи. Той си мълчи за това, но…

— Виж, Куизъл…

Афритът попипа косата си.

— Последен шанс, джине — рече той. — Обирай си крушите. Тук не можеш да спечелиш.

Свих рамене примирено.

— Ще видим.

И така, за съжаление, видяхме. При това много бързо. Първите ми четири детонации бяха отклонени от бързо въртящата се коса. Петата, която бях направил наистина силна, отскочи право към мен, изхвърляйки ме от пътеката и запращайки ме надолу по хълма. Опитах да се надигна, но се отпуснах болезнено. Раната ми бе прекалено голяма; не можех да се възстановя навреме.

Горе на пътеката дяволчетата се нахвърляха върху придворните. Видях Куизъл и един едър джин да се завъртат покрай мен, сграбчили се за гушите.

С обидно равнодушие афритът тръгна бавно надолу по склона към мен. Той смигна и вдигна сребърната коса.

И в този момент се намеси господарят ми.

Той не беше особено добър, както вече казах — като начало много обичаше точиците — но от моя гледна точка, последното му дело беше най-доброто нещо, което някога бе правил.

Навсякъде около него имаше дяволчета, прескачаха над главата му, втурваха се между краката му, домогваха се до императора. Той нададе яростен вик и от единия джоб на сакото си извади пръчка за детонации, една от новите, направени от алхимиците на Златната алея в отговор на британската заплаха. Бяха калпави, масово произвеждани боклуци, които имаха склонността да избухват твърде бързо или пък често изобщо да не избухват. При всички случаи беше най-добре да ги хвърлиш бързо по посока на врага. Но господарят ми бе типичен магьосник. Не беше свикнал да се бие лично. Той наистина изломоти командата за активиране, но после продължи да се колебае, държейки пръчката над главата си и финтирайки дяволчетата, сякаш не бе решил кое от тях да избере.

Колеба се още известно време.

Експлозията разкъса стълбите на две. Дяволчета, император и придворни бяха издухани във въздуха като семенца на глухарче. Самият ми господар изчезна напълно, сякаш никога не бе съществувал.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Окото на голема»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Окото на голема» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Джон Гришам
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
Джонатан Страуд: Амулетът на Самарканд
Амулетът на Самарканд
Джонатан Страуд
Джонатан Страуд: Портата на Птолемей
Портата на Птолемей
Джонатан Страуд
Робърт Лъдлъм: Горещата конспирация
Горещата конспирация
Робърт Лъдлъм
Отзывы о книге «Окото на голема»

Обсуждение, отзывы о книге «Окото на голема» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.