И като говорим за това… Аз трябваше да направя същото.
При портата Страхов, най-далечния и най-уязвим преден пост на стените, кулата беше издигната и подсилена. Старите порти бяха запечатани с тройни магии и множество автоматични механизми, а на по-ниските зъбци на върха на бойната кула стърчаха бдителни стражи.
Поне такава беше идеята.
Полетях към кулата, с глава на ястреб, с кожени криле, скрит зад покривалото си от четина. Босоног и безшумен, кацнах на върха на един огромен камък. Зачаках за бързия, остър вик — енергична демонстрация на бойна готовност.
Нищо не се случи. Отхвърлих прикритието си и зачаках за някакво умерено, закъсняло свидетелство за тревога. Изкашлях се шумно. Отново без успех.
Част от назъбената стена беше защитена с блещукащ щит и зад него се бяха свили петима стражи 4 4 Всеки страж беше нисш джин, малко по-добър от обикновен фолиот. Времената в Прага бяха трудни; магьосниците изнемогваха за роби и качественият контрол не беше на ниво. Външният вид, който моите стражи си бяха избрали, го доказваше. Вместо страховити бойни маскировки, пред мен стояха два прилепа с шарещи очи, една невестулка, един гущер с изскочили очи и една доста тъжна жаба.
. Щитът беше нещо тясно, направен за един човек или най-много за трима джина. Заради това вътре цареше истинска бъркотия.
— Ще спреш ли да се блъскаш?
— Ох! Внимавай с ноктите, идиот такъв!
— Само се мръдни малко. Казвам ти, че задникът ми е на открито. Може да го забележат.
— Дори само това би могло да ни спечели битката.
— Дръж това крило под контрол! Почти ми извади окото с него.
— Тогава се превърни в нещо по-малко. Например червей.
— Ако още веднъж ме ръгнеш с лакът…
— Не съм виновен аз. Онзи Бартимеус ни натика тук. Той е толкова над…
Накратко това беше направо болезнена демонстрация на разпуснатост и некомпетентност и аз ще се въздържа да я описвам в подробности. Воинът с глава на ястреб сви крилете си, пристъпи напред и привлече вниманието на стражите, като изискано им удари главите една в друга 5 5 Пет глави, които се блъскат една в друга в бърза последователност. Беше като някаква необикновена играчка.
.
— И каква точно постова работа е това ? — казах бързо. Не бях в настроение да се мотая тук; шестте месеца продължителна служба бяха износили същността ми. — Свити зад щита, каращи се като продавачи на риба… Заповядах ви да наблюдавате .
Сред патетичното мърморене, шикалкавене и гледане в краката, жабата вдигна ръка.
— Моля, г-н Бартимеус, сър — каза, — какъв е смисълът да наблюдаваме? Британците са навсякъде — и на небето, и на земята. А чухме и че имали цяла кохорта африти там долу. Вярно ли е?
Обърнах клюн към хоризонта и присвих очи.
— Може би.
Жабата изпъшка.
— Ама ние нямаме нито един, нали? Не и откакто Феб го купи. А както чухме, там долу има и мариди, повече от един. И водачът има този жезъл — нещо наистина мощно. Разправят, че е попилял Париж и Кьолн по пътя си насам. А това вярно ли е?
Перата на главата ми се разрошиха леко от бриза.
— Може би.
Жабата изписка.
— О, ама това е направо ужасно, нали? Не ни остана надежда. Призоваванията цяла сутрин са начесто и бързо, а това може да означава само едно. Ще нападнат довечера. До сутринта всички ще сме мъртви.
Е, с този начин на говорене 6 6 т.е. истината.
нямаше да повдигне много духа ни. Поставих ръка на покритото му с брадавици рамо.
— Слушай, синко… как се казваш?
— Нубин, сър.
— Нубин. Е, не вярвай сляпо на всичко, което чуваш, Нубин. Британската армия със сигурност е силна. Всъщност, рядко съм виждал по-силна. Нека просто кажем, че това е така. Да кажем, че има мариди, цели легиони от африти и купища хорли. Да кажем, че всички те ще ни се изсипят тази вечер, точно тук, при портата Страхов. Ами нека дойдат. Имаме си номера, с които ще ги накараме да се откажат.
— Като например какви, сър?
— Номера, които ще вдигнат във въздуха онези африти и мариди. Номера, които сме научили в огъня на десетки битки. Номера, които означават една сладка дума: оцеляване .
Кръглите очи на жабата мигнаха насреща ми.
— Това е първата ми битка, сър.
Направих нетърпелив жест.
— Ако това не свърши работа, джиновете на императора казват, че магьосниците му работят над нещо друго. Последната ни защитна линия. Някакъв вятърничав план, без съмнение. — Потупах го решително по рамото. — Сега по-добре ли се чувстваш, синко?
Читать дальше