Джонатан Страуд - Окото на голема

И като говорим за това… Аз трябваше да направя същото.

При портата Страхов, най-далечния и най-уязвим преден пост на стените, кулата беше издигната и подсилена. Старите порти бяха запечатани с тройни магии и множество автоматични механизми, а на по-ниските зъбци на върха на бойната кула стърчаха бдителни стражи.

Поне такава беше идеята.

Полетях към кулата, с глава на ястреб, с кожени криле, скрит зад покривалото си от четина. Босоног и безшумен, кацнах на върха на един огромен камък. Зачаках за бързия, остър вик — енергична демонстрация на бойна готовност.

Нищо не се случи. Отхвърлих прикритието си и зачаках за някакво умерено, закъсняло свидетелство за тревога. Изкашлях се шумно. Отново без успех.

Част от назъбената стена беше защитена с блещукащ щит и зад него се бяха свили петима стражи 4 4 Всеки страж беше нисш джин, малко по-добър от обикновен фолиот. Времената в Прага бяха трудни; магьосниците изнемогваха за роби и качественият контрол не беше на ниво. Външният вид, който моите стражи си бяха избрали, го доказваше. Вместо страховити бойни маскировки, пред мен стояха два прилепа с шарещи очи, една невестулка, един гущер с изскочили очи и една доста тъжна жаба. . Щитът беше нещо тясно, направен за един човек или най-много за трима джина. Заради това вътре цареше истинска бъркотия.

— Ще спреш ли да се блъскаш?

— Ох! Внимавай с ноктите, идиот такъв!

— Само се мръдни малко. Казвам ти, че задникът ми е на открито. Може да го забележат.

— Дори само това би могло да ни спечели битката.

— Дръж това крило под контрол! Почти ми извади окото с него.

— Тогава се превърни в нещо по-малко. Например червей.

— Ако още веднъж ме ръгнеш с лакът…

— Не съм виновен аз. Онзи Бартимеус ни натика тук. Той е толкова над…

Накратко това беше направо болезнена демонстрация на разпуснатост и некомпетентност и аз ще се въздържа да я описвам в подробности. Воинът с глава на ястреб сви крилете си, пристъпи напред и привлече вниманието на стражите, като изискано им удари главите една в друга 5 5 Пет глави, които се блъскат една в друга в бърза последователност. Беше като някаква необикновена играчка. .

— И каква точно постова работа е това ? — казах бързо. Не бях в настроение да се мотая тук; шестте месеца продължителна служба бяха износили същността ми. — Свити зад щита, каращи се като продавачи на риба… Заповядах ви да наблюдавате .

Сред патетичното мърморене, шикалкавене и гледане в краката, жабата вдигна ръка.

— Моля, г-н Бартимеус, сър — каза, — какъв е смисълът да наблюдаваме? Британците са навсякъде — и на небето, и на земята. А чухме и че имали цяла кохорта африти там долу. Вярно ли е?

Обърнах клюн към хоризонта и присвих очи.

— Може би.

Жабата изпъшка.

— Ама ние нямаме нито един, нали? Не и откакто Феб го купи. А както чухме, там долу има и мариди, повече от един. И водачът има този жезъл — нещо наистина мощно. Разправят, че е попилял Париж и Кьолн по пътя си насам. А това вярно ли е?

Перата на главата ми се разрошиха леко от бриза.

— Може би.

Жабата изписка.

— О, ама това е направо ужасно, нали? Не ни остана надежда. Призоваванията цяла сутрин са начесто и бързо, а това може да означава само едно. Ще нападнат довечера. До сутринта всички ще сме мъртви.

Е, с този начин на говорене 6 6 т.е. истината. нямаше да повдигне много духа ни. Поставих ръка на покритото му с брадавици рамо.

— Слушай, синко… как се казваш?

— Нубин, сър.

— Нубин. Е, не вярвай сляпо на всичко, което чуваш, Нубин. Британската армия със сигурност е силна. Всъщност, рядко съм виждал по-силна. Нека просто кажем, че това е така. Да кажем, че има мариди, цели легиони от африти и купища хорли. Да кажем, че всички те ще ни се изсипят тази вечер, точно тук, при портата Страхов. Ами нека дойдат. Имаме си номера, с които ще ги накараме да се откажат.

— Като например какви, сър?

— Номера, които ще вдигнат във въздуха онези африти и мариди. Номера, които сме научили в огъня на десетки битки. Номера, които означават една сладка дума: оцеляване .

Кръглите очи на жабата мигнаха насреща ми.

— Това е първата ми битка, сър.

Направих нетърпелив жест.

— Ако това не свърши работа, джиновете на императора казват, че магьосниците му работят над нещо друго. Последната ни защитна линия. Някакъв вятърничав план, без съмнение. — Потупах го решително по рамото. — Сега по-добре ли се чувстваш, синко?