Джонатан Страуд: Окото на голема

— Не, сър, чувствам се по-зле.

Е, добре де. Никога не съм бил много добър в този тип разговори.

— Добре — изръмжах. — Моят съвет е да се криете бързо и ако е възможно, да бягате. С малко късмет господарите ви ще бъдат убити преди вас. Лично аз разчитам точно на това.

Надявам се, че тази окуражаваща реч е имала някакъв ефект, защото атаката започна точно в този момент. Отдалеч се появи трептене на всичките седем нива. Всички го почувствахме: беше една-единствена заповедна команда. Обърнах се да погледна в тъмнината и една след друга главите на петимата стражи изникнаха над зъбците на стената.

Голямата армия в равнината се разбунтува.

Начело идваха джиновете, реейки се с въздушното течение на внезапно появилия се силен вятър. Облечени в червено-бели брони, те носеха тънки копия със сребърни върхове. Крилата им жужаха; кулата се разтресе от виковете им. Под тях, пеш, имаше едно призрачно множество: хорлите с тризъбците си от гравирана кост, скачаха в колибите и къщите извън крепостните стени в търсене на жертви 7 7 Не намираха никого, както показваха разочарованите им писъци. Предградията бяха изоставени. Почти веднага след като британската армия прекоси канала, чешките власти бяха започнали да се подготвят за неизбежното нападение над Прага. Като първа предпазна мярка градското население бе преместено зад стените — които, между другото, бяха най-здравите в Европа по онова време, истинско чудо на магьосническото инженерство. Споменах ли, че аз имах пръст в строежа им? . Край тях прелитаха неясни сенки — гули 8 8 Демонични създания от арабския фолклор, които обитават гробищата. По-късно думата е навлязла в английския език и означава същество, което ограбва гробовете и се храни с мъртвите тела. — Бел.прев. и фечи — привидения, лъхащи на студ и страдание, нереални на всяко ниво. И тогава, с невероятно тракане и скърцане на зъби, подобно на пясъчна буря или чудовищен рояк пчели, от земята се издигнаха хиляда дяволчета и фолиоти. Всички те и много други тръгнаха бързо към портата Страхов.

Жабата ме побутна по лакътя.

— Добре, че поговорихте с нас, сър — рече тя. — Благодарение на вас сега съм поразително уверен.

Едва го чух. Гледах далеч зад ужасяващата войска, към едно ниско възвишение, близо до куполите на белите палатки. На него стоеше един мъж и държеше пръчка или жезъл. Беше прекалено далеч, за да различа подробностите, но доста силно усещах неговата сила. Аурата му осветяваше хълма около него. Докато гледах, от врящите облаци се понесоха няколко светкавици и се събраха на върха на вдигнатия жезъл. Хълмът, палатките, чакащите войници бяха осветени за кратко, сякаш беше ден. Светлината угасна, енергията бе поета от жезъла. Около обсадения град се разнесе гръмотевица.

— Значи това е той, така ли? — промърморих. — Прочутият Гладстон.

Джиновете вече наближаваха стените, минаваха през опустелите земи и останките от току-що разрушените сгради. С приближаването им се задейства заровена магия; нагоре изригнаха струи от синьо-зелени пламъци, изпепелиха водачите в полета им. Но огънят изгасна и останалите продължиха да напредват.

Това бе знак за защитниците да действат: стотина дяволчета и фолиоти се издигнаха от стените, надавайки пискливи викове и запращайки детонации към летящата орда. Нашествениците на свой ред отвърнаха. Пламъци и енергийни потоци се срещнаха и смесиха в полумрака. На фона на огнените езици се заизвиваха и завъртяха сенки. Отвъд покрайнините на Прага горяха; под нас се стълпиха първите хорли, опитвайки се да пречупят здравите пристягащи заклинания, които бях използвал да укрепя основите на стените.

Разперих криле, готов да вляза в боя; до мен жабата изду гърло и изкряка предизвикателно. В следващия момент една извита енергийна светкавица изригна от жезъла на магьосника на далечния хълм, описа дъга през небето и се разби в кулата на портата Страхов, точно под зъбците. Нашият щит се разкъса като хартиена кърпичка. Хоросанът и камъните се разтрошиха, покривът на кулата поддаде. Бях запратен, въртейки се във въздуха…

… и паднах почти на земята, удряйки се тежко в една каруца с бали сено, която беше вкарана зад портите преди да започне обсадата. Дървената конструкция на кулата над мен гореше. Не виждах никой от стражите. Дяволчета и джинове кръжаха объркано в небето горе, разменяйки си магически експлозии. От небето падаха горящи тела и подпалваха покривите. От близките къщи с писъци се разбягваха жени и деца. Портата Страхов се разтресе от драскането на тризъбците на хорлите. Нямаше да удържи дълго.