Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

Тази охрана се дължеше на обитателите на площада. Тук бяха домовете на няколко от най-великите магьосници на Лондон. На южната страна, в бяла къща украсена с фалшиви колони и закръглени кариатиди 19 19 Статуя, поддържаща надвиснал фронтон. — Бел.прев. се помещаваше господин Колинс, наскоро назначеният вътрешен секретар. На северозапад се простираше грандиозното жилище на министъра на войната, господин Мортенсен, с блестящ златен купол на покрива.

Резиденцията на Джон Мандрейк не беше толкова показна. Елегантна четириетажна сграда, боядисана в жълто, до която се стигаше по една редица бели мраморни стъпала. Високите прозорци бяха покрити с бели кепенци. Стаите бяха умерено обзаведени, с тапети с нежни мотиви и персийски килими по пода. Министърът не парадираше с положението си. Бе изложил много малко съкровища в приемните си и беше наел само двама прислужници да поддържат къщата. Спеше на третия етаж, в обикновена варосана стая в съседство с библиотеката му. Това бяха личните му покои, в които никой не влизаше.

На етажа отдолу, отделен от останалите стаи чрез един празен, кънтящ коридор, облицован с панели от лакирано дърво, се намираше кабинетът на господин Мандрейк. Тук той извършваше по-голямата част от ежедневната си работа.

Мандрейк вървеше по коридора, дъвчейки парче препечен хляб. Госпожица Пайпър ситнеше след него. В края на коридора имаше солидна месингова врата, украсена в центъра с отливка от същия материал на лице с изненадваща грозота. Подутите му вежди сякаш се стичаха надолу върху очите; брадичката и носът стърчаха напред като дръжки на лешникотрошачка. Магьосникът спря и изгледа лицето с дълбоко неодобрение.

— Мисля, че ти казах да спреш с това — изстреля той.

Отвори се уста с тънки устни; щръкналите брадичка и нос се удариха възмутено.

— Да спра с кое?

— Да приемаш такъв противен външен вид. Току-що закусих.

Една част от веждата се повдигна и позволи на очната ябълка да се извърти напред с жвакащ звук. Лицето не изглеждаше извинително.

— Съжалявам, друже — рече то, — просто това ми е работата.

— Работата ти е да унищожиш всеки влязъл в кабинета ми без разрешение. Ни повече, ни по-малко.

Пазителят на вратата се замисли.

— Вярно. Но аз се опитвам да предотвратя влизането, като плаша нарушителите. По мое мнение възпирането е по-задоволително естетически от наказанието.

Господин Мандрейк изсумтя.

— Освен нарушителите, най-вероятно ще изплашиш и госпожица Пайпър до смърт.

Лицето се заклати настрани, един процес, който накара носа да се разтресе застрашително.

— Не е така. Когато идва тук сама аз променям чертите си. Запазвам истинския ужас за онези, които считам за морално покварени.

— Но ти току-що ми се показа така!

— Това противоречие…?

Мандрейк си пое дълбоко дъх, прокара ръка по очите си и направи знак. Лицето се отдръпна в метала и се превърна в едва забележим контур. Вратата се отвори. Великият магьосник се поизправи и, подканвайки госпожица Пайпър да мине пред него, влезе в кабинета си.

Беше удобна стая — висока, просторна и боядисана в бяло, осветена от два прозореца, гледащи към площада. Нямаше излишна украса. Точно тази сутрин слънцето бе скрито от плътни облаци, така че с влизането си Мандрейк включи лампите. По цялата дължина на едната стена се простираше библиотека с книги, докато отсрещната страна беше празна, като изключим едно огромно корково табло, покрито с бележки и диаграми. Дървеният под бе гладък и тъмен. На него имаше пет кръга, всеки със своя собствена пентаграма, рунически символи, свещи и гърнета с тамян. Четири от тях бяха със стандартни размери, но петият, най-близкият до прозореца, бе значително по-голям: в него имаше едно голямо бюро, шкафче за документи и няколко стола. Този голям кръг беше свързан с по-малките посредством серии от изкусно изрисувани линии и поредици от руни. Мандрейк и госпожица Пайпър прекосиха стаята, влязоха в най-големия кръг и седнаха зад бюрото, разтваряйки документите пред себе си.

Мандрейк се покашля.

— И така, на работа. Госпожице Пайпър, първо ще се заемем с обикновените доклади. Бихте ли активирали индикатора за присъствие.

Госпожица Пайпър изрече кратко заклинание. Моментално свещите по обиколката на два от по-малките кръгове заблещукаха, а към тавана се издигнаха облачета дим. Парченцата тамян в гърнетата край тях се раздвижиха. Останалите два кръга останаха празни.