Джонатан Страуд: Портата на Птолемей

— Пурип и Фританг — каза госпожица Пайпър.

Магьосникът кимна.

— Първо Пурип. — Изрече високо някаква заповед. Свещите в лявата пентаграма лумнаха. С несигурно блещукане в средата на кръга се появи форма. Изглеждаше като човек и бе почтително облечена в строг костюм с тъмносиня вратовръзка. Кимна леко към бюрото и зачака.

— Припомни ми — каза Мандрейк.

Госпожица Пайпър погледна бележките си.

— Пурип наблюдава отзивите за нашите военни памфлети и другата пропаганда — рече тя. — Следи настроенията сред обикновените хора.

— Много добре. Пурип, какво видя? Говори.

Демонът се поклони леко.

— Няма кой знае какво ново да докладвам. Хората са като стадо от ливадите по поречието на река Ганг, полуумрели от глад, но безучастни, несвикнали с промените или независимото мислене. И все пак войната ги потиска и мисля, че се шири недоволство. Четат памфлетите ви и купуват вестниците, но го правят без желание. Не им харесва.

Магьосникът се намръщи.

— В какво се изразява това недоволство?

— Усещам го в преднамерената безизразност на лицата им, когато полицията е наблизо. Виждам го в твърдостта в очите им, докато минават покрай будките за набор на войници. Наблюдавам как тихо се трупа заедно с цветята пред вратите на опечалените. Повечето не биха го заявили открито, но гневът им към войната и към правителството расте.

— Това са просто думи — каза Мандрейк. — Не ми даваш нищо реално.

Демонът сви рамене и се усмихна.

— Революцията не е реална — не и в началото. Обикновените хора почти не осъзнават, че това понятие съществува, но те го дишат докато спят и го вкусват когато пият.

— Стига толкова недомлъвки. Продължавай с работата си. — Магьосникът щракна с пръсти; демонът изскочи извън кръга и изчезна.

Мандрейк поклати глава.

— Всичко друго, само не и нещо полезно. Е, нека видим какво ще ни предложи Фританг.

Последва още една заповед и вторият кръг се съживи. Сред облак тамян се появи друг демон — нисък, дебел джентълмен, със закръглено червено лице и тъжни очи. Стоеше и мигаше тревожно под изкуствената светлина.

— Най-после! — извика той. — Нося ужасни новини! Наистина е спешно!

Мандрейк познаваше Фританг отдавна.

— Доколкото разбирам — рече той бавно — ти патрулираш по доковете в издирване на шпиони. Новините ти имат ли нещо общо с това?

Мълчание.

— Индиректно… — каза демонът.

Мандрейк въздъхна.

— Продължавай тогава.

— Изпълнявах заповедите ви — рече Фританг, — когато… о, как ме ужасява този спомен! Прикритието ми бе унищожено. Ето отчета ми. Разпитвах в един магазин за вино. Като излязох се намерих обграден от група улични хлапета, някои едва стигащи до коляното ми. Бях предрешен като прислужник и спокойно си вършех работата. Не издавах високи звуци, нито правех необикновени движения. И все пак бях разкрит и ударен от петнайсет яйца, повечето хвърлени наистина силно.

— Каква точно беше маскировката ти? Може би самият ти си изглеждал провокиращо.

— Бях както ме виждате сега. Сивокос, сдържан, с изправена стойка — истински пример за скучна добродетел.

— Очевидно малките негодници просто са решили да направят засада на някой такъв. Не си имал късмет и толкова.

Очите на Фританг се разшириха, а ноздрите му се издуха.

— Беше нещо повече от това! Те знаеха какво представлявам!

— Като демон ли? — Мандрейк скептично изтръска една прашинка от ръкава си. — Откъде знаеш?

— Подозренията ми възникнаха от постоянните им викове: „Махай се, махай се, противен демон. Мразим теб и висящия ти жълт гребен.“

— Наистина ли? Това е интересно … — Магьосникът погледна замислено Фританг през лещите си. — А какъв е този жълт гребен? Аз не го виждам.

Демонът посочи пространството над главата си.

— Това е, защото не виждаш на шесто и седмо ниво. Там гребенът ми е очевиден, блести като слънчоглед. Мога да добавя, че не е увиснал, въпреки че пленничеството ми наистина го прави леко клюмнал.

— На шесто и седмо ниво… и си съвсем сигурен, че не си свалил маскировката си и за секунда? Да, да. — Мандрейк бързо вдигна ръка, защото демонът започна бурно да протестира.

— Сигурен съм, че си прав и съм благодарен за информацията. Без съмнение ще искаш да си починеш след яйчената травма. Върви! Свободен си.

Надавайки възторжен писък, Фританг си тръгна със спираловидно движение през центъра на пентаграмата, сякаш засмукан шумно в някаква дупка. Мандрейк и госпожица Пайпър се спогледаха.