Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

Вече на улицата, продължих да наблюдавам вратата докато преглеждах нежната си същност. Жалка е гледката на джин, който ………. 49 49 Тук прибавете подвиг по ваш избор от следния подбран списък: (а) е победил утукута с една ръка в битката при Кадеш, (б) е изрязал стените на Урук направо от земята, (в) е унищожил последователно трима господари чрез Херметическия капан, (г) е говорил със Соломон или (д) други. е бил повален от парче навит вестник, но това беше тъжната истина за нещата. Всичките тези превъплъщения, които ставаха повод да бъда бит, не ми се отразяваха никак добре. Мандрейк… Всичко беше дело на Мандрейк . Щеше да ми плати за това при първа възможност 50 50 Не че можех да направя каквото и да е в настоящото си положение. Поне не сам. Някои джинове, сред които и Факарл, дълго подкрепяха едно всеобщо въстание срещу магьосниците. Винаги бях отхвърлял това като пълна помия, като нещо непостижимо, но ако точно в този момент при мен беше дошъл Факарл с някой тъпашки план, щях да се присъединя моментално с глупави, радостни възклицания. .

Притеснявах се, че Дженкинс можеше да е заподозрял, че не съм обикновено насекомо и да е избягал, но, за мое облекчение, няколко минути по-късно той се появи на вратата и се насочи обратно към Уайтхол. Знаех, че маскировката като муха нямаше да му мине втори път, така че — пъшкайки от болка — отново станах врабче и продължих преследването.

Когато здрачът се спусна над града, магьосникът Дженкинс тръгна пеш по улиците на Централен Лондон. Имаше още три срещи. Първата беше в един хотел, недалече от площад Трафалгар. Този път не се опитах да вляза, а го гледах през прозореца как разговаря с една жена с тесни очи, облечена в старомодна рокля. После пресече Ковънт Гардън и отиде до Холборн, където влезе в един малък магазин за кафе. Отново счетох за разумно да спазвам дистанция, но виждах ясно мъжа, с когото говореше: човек на средна възраст със странно, рибешко лице. Устните му изглеждаха така, сякаш са му били дадени назаем от някоя риба треска. Както същността, така и паметта ми вече беше пълна с дупки; и все пак нещо в него ми беше леко познато… Не — отказах се. Не можех да се сетя.

Цялата тази работа беше странна. От това, което бях дочул, се готвеше някакъв заговор. Но тези хора изглеждаха странно неподходящи за опасни машинации. Никой от тях не беше силен или енергичен. Всъщност, беше вярно точно обратното. Ако човек подредеше всички магьосници в Лондон до стената на детската площадка и си избираше играчи за футбол, точно тези биха останали последни, заедно с дебелото хлапе и детето с гипса. Очевидно тяхната непригодност беше част от някаква схема, но за нищо на света не можех да разбера каква беше тя.

Накрая стигнахме до занемарено кафене в Кларкънуел и тук за пръв път забелязах лека промяна у Дженкинс. Досега беше безгрижен, рязък и небрежен в поведението си; сега, преди да влезе, той спря, сякаш за да се съвземе. Зализа назад косата си, намести вратовръзката и дори огледа пъпката на брадичката си с малко огледало, което носеше в джоба си. След това влезе в кафенето.

Това вече беше интересно. Вече нямаше да говори с равни нему или подчинени. Може би вътре го чакаше лично тайнственият господин Хопкинс. Трябваше да разбера.

Което означаваше, че трябваше да събера слабичката си врабешка енергия и отново да се променя.

Вратата на кафенето беше затворена, както и прозорците. Една малка дупка под вратата хвърляше процеп жълта светлина. С отчаяно стенание се промених и се превърнах в тънка струйка извиващ се дим, който се промъкна изморено през пукнатината.

Усетих топла миризма на кафе, цигари и пържен бекон. Върхът на дима надзърна под вратата, поизправи се и се огледа наляво и надясно. Всичко бе малко размазано — след трансформацията очите ми бяха замъглени повече отвсякога — но успях да различа как Дженкинс се настанява на една отдалечена маса. Там седеше една тъмна фигура.

Димът се плъзна през стаята, придържайки се плътно до пода, като се извиваше предпазливо около краката на столовете и обувките на клиентите. Хрумна ми една обезпокоителна мисъл; спрях под една маса и изпратих напред Импулс, за да проверя за вражеска магия 51 51 Импулсът беше под формата на малка, зеленикавосиня сфера с големината на топче, видима само на седмо ниво. Щеше бързо да обиколи мястото и да се върне при изпращача. При завръщането си видът й показваше нивото на откритата магия: зеленикавосиньото означаваше, че всичко е чисто; жълтото показваше съвсем малко магия; оранжевото предполагаше силни заклинания, а червеното и индиговото ми служеха за оправдание да се насоча към изхода. . Докато чаках, погледнах събеседника на Дженкинс, но той беше обърнат с гръб към мен и не можах да го разгледам.