Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

Вече беше прав и тикаше документи в куфарчето си.

— Има ли още нещо, което искаш да знаеш, Бартимеус? Не искам да чувам оплаквания и мрънкания. Нямам време за това.

Моята версия на Кити стисна зъби.

— Ами подкрепления? Ако се добера до този Хопкинс, ще ми трябва нещо по-силно от дяволче за охрана.

— Той е просто учен , Бартимеус. Но дори и да има защити, не искаме да се намесваш. Мога да изпратя Кормокодран и останалите много бързо, а госпожица Фарар държи доста полицаи в готовност. Само ми докладвай, когато имаш информация. Ще ти оставя заповед за свободен достъп: можеш да се върнеш при мен по всяко време когато си готов.

— Ти къде ще си?

— Този следобед — в Уестминстър Хол, а вечерта — в резиденцията на Девъро в Ричмънд. През нощта ще съм у дома. — Куфарчето се затвори с щракване. Нямаше търпение да тръгне.

— Къде се намира Дженкинс в момента?

— В сградата на вътрешното министерство, Уайтхол 16. Има офис от задната страна. Той е дребен, рижав глупак. Има ли нещо друго?

— Не би искал да го чуеш.

— Без съмнение. Само още едно нещо, Бартимеус, — рече той. — Дадох ти дума, но можеш да ме насърчиш да я спазя, ако зарежеш точно този външен вид. — Тогава, може би за първи път, ме погледна право в очите. — Помисли си. — Направи сложен жест и връзките, които ме държаха затворен в кръга, се увиха около мен, завъртяха се в противоположни посоки и със спираловидно движение ме запратиха навън в света.

Бартимеус: прякор на демона — Сакр ал-Джини, споменат от Прокопий 42 42 Прокопий Кесарийски (500–565 г.) — византийски историк. — Бел.прев. и Мишело. Джин от среден ранг, древен, изключително изобретателен и с немалка сила. За пръв път се появява в Урук, а по-късно и в Йерусалим. Сражавал се в битката при ал-Ариш против асирийците. Известни са следните му господари: Гилгамеш, Соломон, Зарбустибал, Ираклий, Хаузър.

Други имена на силата, които използва Бартимеус са: Н’горсо, Нечо, Рекит.

Шесто ниво по класификацията на Карл Линей, опасен. Все още съществуващ.

Кити остави книгата в скута си и се загледа през прозореца на автобуса. От мястото си на горната платформа виждаше как пазителите на магьосническото управление сновяха нагоре-надолу по лондонските улици. Нощната полиция крачеше сред пешеходците, на всеки ъгъл се носеха наблюдателни сфери, високо горе в следобедното небе минаваха малки, бързи точки от светлина. Обикновените хора си вършеха работата като внимателно отвръщаха очи от всичките наблюдатели около тях. Кити въздъхна. Въпреки че армиите на правителството бяха надалеч, силата му беше прекалено голяма, прекалено видна, за да позволи несъгласие. Самостоятелно обикновените хора не можеха да направят нищо, това поне бе ясно. Нуждаеха се от различен вид помощ.

Тя погледна отново в Наръчника на Трисмегистус, присви очи над ситния, нечетлив шрифт и препрочете откъса за пореден път. Имената Нечо и Рекит бяха нещо ново за нея, но останалото бе печално познато. Например оскъдния списък с господари. При все че не се знаеше особено много за това как са изглеждали Гилгамеш и Соломон, те със сигурност бяха възрастни крале. Ираклий бе магьосник-император, войн, а не дете. А що се отнася до Зарбустибал, тя беше открила негово описание преди няколко месеца в един стар списък на арабските майстори. Беше известен около Червено море с кривия си нос и многото брадавици. Хаузър наистина беше млад, но бе от Северна Европа, русоляв и луничав — беше видяла лицето му на гравюра в една от книгите на господин Бътън. Нито един от тях не можеше да бъде тъмнокосото, тъмнокожо момче, чийто външен вид обичаше да приема Бартимеус.

Кити разтърси глава, затвори книгата и я пусна в чантата си. Може би само си губеше времето. Трябваше да се освободи от предчувствието си и да извърши призоваването така или иначе.

Беше малко след обяд и автобусът бе претъпкан с мъже и жени, връщащи се на работа. Някои си говореха приглушено; други, вече изтощени, клюмаха и дремеха. Един мъж, седнал от другата страна на пътеката до Кити, четеше последната сводка на Истински военни истории , редовния отчет за напредъка на войната от Министерството на информацията. Предната корица на памфлета бе украсена с гравюра; показваше британски войник, който тичаше нагоре по някакъв хълм с насочен байонет. Беше благороден, решителен, една класическа движеща се статуя. На върха на хълма се бе свил американски бунтовник, чието лице беше изкривено от гняв, ужас и други неприятни емоции. Носеше старовремско магьосническо наметало, нарисувано смешно и женствено. Ръцете му бяха вдигнати като да се предпази; до него, в подобна поза, седеше помощникът му — нисш демон. Лицето му беше съсухрено и злобно; носеше същите дрехи като магьосника, но в умален вариант. Британският войник не изразяваше емоции. Надписът под картинката гласеше: „Още един триумф в Бостън.“