Джак Ванс: Градът на часките. Слуги на уонките

Възмутените викове на уонкоидите убедиха Рейт, че ударът е попаднал право в целта. Хелсе свиреше на инструмента с вида на човек, изумен от собствените си действия.

— Кажи им — едва си поемаше дъх Рейт, — че уонкоидите систематично изкривяват истината. Вероятно тъкмо те са причината за удължаването на войната с дирдирите. Спомнете си, ако войната бе приключила, уонките щяха да се приберат на родната планета и уонкоидите щяха да разчитат само на себе си.

С посивяло лице Хелсе се опитваше да захвърли инструмента, но пръстите отказваха да му се подчинят. Това бе най-тежкото от всички обвинения. Старшият уонкоид се провикна:

— Разпитът приключи! Затворници, подредете се в редица! Марш!

Рейт, обаче продължи да нарежда на Хелсе.

— Помоли уонка да изгони всички уонкоиди навън, за да можем да разговаряме, без да ни прекъсват.

Лицето на младежа се сгърчи, по челото му се стичаше пот.

— Превеждай каквото ти казах — подкани го Рейт.

Хелсе се подчини.

В залата се възцари тишина, погледите на уонкоидите бяха втренчени в уонка.

Първомайсторът подсвирна два пъти.

Уонкоидите зашепнаха помежду си. Те стигнаха до ужасно решение. Извадиха оръжия и ги насочиха — но не към пленниците, а към четиримата уонки. Рейт и Траз се хвърлиха към тях, последвани от локхарите. Оръжията бяха избити.

Първомайсторът изчурулика едва доловимо.

Хелсе го изслуша, сетне се обърна към Рейт.

— Нарежда ти да ми дадеш оръжието, което държиш.

Рейт му подаде пистолета. Хелсе се обърна към другите трима уонкоиди и натисна спусъка. Тримата паднаха като отсечени, с размазани глави.

Уонките помълчаха известно време, обмисляйки положението. След това напуснаха залата. Пленниците останаха с Хелсе и труповете. Рейт издърпа оръжието от вцепенените пръсти на младежа, преди да му хрумне да го използва.

Здрачаваше се и в залата започна да се стъмва. Рейт разглеждаше Хелсе, чудейки се колко ще продължи хипнотичното състояние. Той въздъхна и му нареди:

— Изведи ни зад стените.

— Елате.

Хелсе поведе групата по улиците на сиво-черния град и най-сетне стигна една малка стоманена врата. Докосна бравата, вратата се плъзна встрани. В здрача зад нея се виждаше скална издатина.

Един по един те се промушиха през вратичката. Рейт се обърна към Хелсе.

— Десет минути след като докосна рамото ти, можеш да се върнеш към нормалното си състояние. Няма да си спомняш нищо от това, което се е случило през последния час. Разбра ли?

— Да.

Рейт докосна Хелсе по рамото, групата вече потъваше в сумрака. Преди да се скрият зад скалната издатина, Рейт погледна назад. Хелсе стоеше, където го бяха оставили и гледаше малко тъжно след тях.

В един горски гъсталак бегълците най-сетне се предадоха на пълното изтощение и налягаха на тревата с куркащи от глад стомаси. На светлината на двете луни Рейт претърси околностите и набра шепа пътничета — първото им ядене от два дена насам. Поосвежени, те продължиха в мрака нагоре по билото. Когато излязоха на върха, погледнаха назад, към мрачния силует на Ао Хана на фона на озареното от лунна светлина небе. Постояха така няколко минути, всеки унесен в мислите си, сетне продължиха на север.

На сутринта, след като закусиха печени гъби, Рейт развърза кесията си.

— Експедицията ни се провали. Както ви обещах, всеки от вас ще получи по още пет хиляди секвина. Приемете ги заедно с благодарността ми за вашата лоялност.

Зарфо пое неохотно пурпурните снопчета и ги разлисти с мазолести пръсти.

— Винаги съм се старал да бъда честен човек и ще ги взема само защото такова беше условието на договора.

— Искам да те попитам нещо, Адам Рейт — заговори Яг Яганиг. — Ти каза на уонка, че идваш от далечен свят, където се е зародило човечеството. Вярно ли е това?

— Точно както го казах на уонка.

— И все пак, наистина ли идваш от далечна планета?

— Да. Въпреки че сега Анахо ще се подсмихне презрително.

— Разкажи ни нещо за тази планета.

Рейт говори около час, докато другарите му седяха мълчаливо край огъня.

Анахо пръв се покашля многозначително.

— Не подлагам на съмнение твоята искреност. Но както сам казваш, историята на Земята е доста кратка, сравнена с тази на Тчай. Очевидно е, че в далечното минало дирдирите са посещавали Земята и са оставили там колония, от която произлизат всички днешни жители на тази планета.

— Бих могъл да докажа, че не си прав — отвърна Рейт, — ако начинанието ни бе успяло и ние бяхме отлетели за Земята.