Джак Ванс: Градът на часките. Слуги на уонките

Хелсе повдигна вежди.

— Защо да го правя? Не изпитвам никаква симпатия към теб. Ти ме подложи на безброй унижения, твоето пристрастие към „култа“ ми беше крайно неприятно, а отвличането на космическия кораб с Първомайстор на борда прави молбата ти абсурдна.

Рейт го погледна замислено.

— Мога ли да се поинтересувам защо си тук?

— Разбира се. За да докладвам всичко, което научих за твоите действия.

— Толкова ли сме важни? — повдигна вежди Рейт.

— Така изглежда — отвърна с привидна незаинтересованост Хелсе.

Четирима уонки влязоха в помещението и застанаха до отсрещната стена — четири масивни черни сенки. Хелсе се отдръпна, останалите уонкоиди мълчаха почтително.

Избутаха пленниците напред и ги накараха да се подредят пред уонките. Изминаха няколко минути, през които не се случи нищо. След това уонките си размениха мелодични сигнали — меки, приглушени звуци на половинсекундни интервали, изглежда неразбираеми и за уонкоидите. Последва нова пауза, сетне уонките се обърнаха към уонкоидите със серия от по три бързи подсвирквания, вероятно опростен вариант на техния език, пригоден за общуване с уонкоидите.

Най-възрастният уонкоид пристъпи напред, изслуша внимателно звуците, после се обърна към пленниците.

— Кой от вас е вождът на пиратите?

— Никой — отвърна Рейт. — Ние не сме пирати.

Един от уонките отново взе думата, Рейт бе почти сигурен, че това е злополучният Първомайстор. С видима неохота уонкоидите донесоха малък клавишен инструмент, с който старшият уонкоид се справяше с удивителна пъргавина.

— Кажете му — продължи Рейт, — че съжаляваме за неудобството, което сме му причинили. Обстоятелствата налагаха да го вземем с нас.

— Не сте тук, за да се оправдавате — сряза го уонкоидът, — а да съобщите нужната информация, след което ще продължим с обичайния процес.

Първомайсторът отново изчурулика и получи отговор.

— Какво каза той и какво му отвърнахте вие? — попита Рейт.

— Ще говориш само когато те питат — скара му се уонкоидът.

Хелсе излезе напред, извади своя инструмент и изсвири няколко насечени акорда. Рейт започна да губи надежда, че ще овладее ситуацията.

— Какво казва сега, Хелсе? — не се сдържа той.

— Тишина!

— Предайте поне на уонка, че ние също имаме да кажем нещо.

— Ще ви бъде съобщено, ако се реши да ви изслушат. Срещата е почти към края си.

— Но ние нямахме възможност да говорим!

— Тишина! Поведението ви е оскърбително!

Рейт се обърна към Зарфо.

— Кажи нещо на уонка! Каквото и да е!

Зарфо наду бузи. Посочи с пръст уонкоидите и издаде чуруликащ звук. Старшият уонкоид го изгледа навъсено.

— Тихо, прекъсваш ни!

— Какво му каза? — попита Рейт.

— Казах: „Лъжа, лъжа, лъжа“. Това е всичко, което зная.

Първомайсторът заговори с мелодични тонове, сочейки Рейт и Зарфо. Старшият уонкоид, очевидно ядосан, се обърна към тях:

— Уонкът иска да узнае къде възнамерявахте да откарате отвлечения кораб.

— Преводът ти не е точен. Каза ли му, че не сме пирати?

Зарфо отново изчурулика: „Лъжа, лъжа, лъжа“.

— Няма съмнение, че сте пирати или луди — отвърна спокойно уонкоидът. После се обърна към Първомайстора и засвири на своя инструмент. Рейт бе сигурен, че отново представя нещата такива, каквито той смята за необходимо. Затова дръпна Хелсе за ръкава.

— Какво му каза? Че сме пирати?

Хелсе не отговори.

Зарфо се изкикоти високо за всеобща изненада. Сетне се наведе и прошепна в ухото на Рейт:

— Спомняш ли си онзи дъгбо? Ощипи Хелсе по носа.

— Хелсе — провикна се Рейт.

Младежът се извърна и го прониза с яростен поглед. Рейт направи крачка към него и го щипна по носа. Хелсе застина неподвижно.

— Кажи на уонка, че идвам от Земята — светът, където са се появили хората — нареди му Рейт. — И че отвлякох кораба, защото исках да се върна у дома.

Хелсе послушно засвири на инструмента, огласяйки залата с трелите си. Останалите уонкоиди внезапно придобиха обезпокоен вид — сигурен признак, че Хелсе превеждаше вярно. Те понечиха да възразят, да го обкръжат и да го заглушат със звуците на своите инструменти, но бяха скастрени с едно рязко изсвирване на Първомайстора.

Хелсе продължи и най-сетне стигна до края.

— Кажи му още — нареди Рейт, — че уонкоидите преиначават думите ми и че го правят постоянно, за собствена изгода.

Хелсе засвири. Другите уонкоиди отново се опитаха да протестират, но бяха сгълчани.

— Кажи им — продължи Рейт с нарастваща увереност, пристъпвайки дръзко в непознатото, — че уонкоидите разрушиха моя космически кораб и избиха всички на борда, освен мен. Кажи им, че нашата мисия беше мирна, че пристигнахме, за да изследваме източник на радиосигнали, излъчени преди сто и петдесет тчайски години. По времето, когато уонкоидите са разрушили градовете Сетра и Балисидре, откъдето са били излъчени сигналите, и са изтребили цялото население със същата цел: да възпрепятстват промяната на статуквото и наложеното примирие между уонки и дирдири.