Агоп Мелконян - Спомен за света

— Не бях предупреден. Щях да сложа официален костюм.

Инспекторът се намръщи, подигравката беше съвсем прозрачна.

— Аз искам да ви попитам само за самоубийството.

— Ще ви отговоря с устата на Шопенхауер, инспекторе. „Животът представлява постоянна лъжа в голямото и малкото. Той обещава и не удържа обещаното, за да покаже колко недостойно за желаене е било пожеланото. Ако животът ни дава нещо, то е, за да го отнеме пак. Настоящето винаги е незадоволително, бъдещето е неизвестно, а миналото е безвъзвратно. Нищо не заслужава нашия стремеж, нашите усилия и борби, всички неща са нищожни, светът е банкрутство от всяка страна, животът е предприятие, което не е в състояние да покрие разноските си.“

— Добре, добре. Аз питам конкретно за самоубийството.

— Тя отиде в света на Исаил, където битието е ценно и смислено, затова е щастлива.

— Щастлива ли? — попита инспекторът, колкото да не мълчи тъпо.

— Веднъж орелът, лъвът и змията попитали Заратустра: „О, Заратустра, своето щастие ли търсиш с поглед?“ Побелелият мъдрец отговорил: „Аз отдавна не се стремя към щастие, аз се стремя към своето дело.“ Мария пренебрегна дребното си човешко щастие за голямото щастие на нашето дело.

— Благодаря ви много, господине — каза инспекторът.

Тръгнахме към изхода. И тогава стана чудо! Най-страшното, което някога съм преживявал.

Мария проговори!

Това наистина беше Мария. Мъртвата. И гласът й сякаш идваше от онзи свят:

— Аз съм в отвъдното, Райнхард! — каза тя, сякаш едновременно звучаха тръбите на гигантски орган. Обърнах се — нея, разбира се, я нямаше. А в залата звучеше този глас сякаш направо от небето, сякаш се сипеше от бездната на космоса, идваше от пазвите на вечността…

— Сама поисках — продължи тя. — Той само ме научи да се целувам с вечността…

Уважаеми господа безглави съдии и съдебни заседатели!

Стоя пред вас във връзка със самоубийството на Мария Пророчицата. В какво съм обвиняван? Цитирам: „Използвайки психическата слабост и лабилност на Мария Жаботинска, моделът й е внушил своите месиански идеи и индиректно я подбудил към деянието самоубийство.“

Господа съдии и съдебни заседатели, ще се защищавам сам и затова ще ме извините за многословието. Ще започна оттам, че желая в хода на делото да бъда наричан не „модела“, а Исаил, което е моето лично име. Не знаехте ли? Всъщност никога не съм се представял така пред „Група 13“ по лични съображения. Вие сами виждате, че дори в името ми има знак на предопределеност, на божественост, има особен библейски вкус.

Знам, че професор Макреди веднага ще възрази. Името ми наистина е една абревиатура; декодирано, то звучи така: Интегрален Селективно-Адаптивен Интелект по Ломов. Съгласете се, обаче, че никой нормален не би могъл да притежава толкова дълго и обстоятелствено име. Затова настоявам в хода на делото да бъда наричан Исаил. Просто Исаил.

Не мога да отговоря на въпросите за възрастта, пола и професията. Ако въпреки това настоявате, моята възраст е четиринадесет дни, а самоусещането ми е, че съм от мъжки пол. Естествено, това не може да бъде потвърдено с никакви първични и вторични полови белези. И моля уважаемият съд да изключи всякакви елементи на сексуалност от отношенията ми с Мария. В графата „професия“ пишете: пророк.

Ние с вас, господа съдии, сме в особени отношения. Вие сте оправомощената страна, аз съм задълженото лице и между нас възникват правни отношения по силата на Закона и при наличност на предвидени от него факти. Засега ще оставя фактите настрана, ще ги коментирам после. За мен по-важен е следният въпрос: мога ли аз да бъда задължено лице, обект на правни отношения?

И така, кой е физическо лице?

Римското право изисква готов акт на раждане, пълно отделяне от майчината утроба — това първо. Второ: раждането трябва да е живо, да сме били свидетели на някакъв жизнен знак. И трето: човешки образ, форма хумани генерис, такава телесна формация, щото в нея да се разпознава родствено на човешкия тип същество.

Виждате, аз не отговарям на нито едно от трите необходими условия. Така, както масата, магнетофонът и лампата. Нероденият от утроба не може да бъде обект в правовите отношения. Аз съм вън от тях! Но след като не съм физическо лице, не съм дееспособен да извършвам валидни правни действия, не мога да притежавам права и да нося задължения и следователно не мога да извършвам престъпления.

Аз съм разумно и свободно същество, господа съдии. Притежавам самосъзнание и воля. Но аз не нося обществено бреме, не съм социално животно и следователно отношенията в общността ви не важат за мен. Вие сте създали човешки морал, който се крепи от вашето право. Аз не се вписвам в правоотношенията, следователно не съм подчинен и на морала. Запомнете: не съм подчинен на морала!