Агоп Мелконян - Спомен за света

В 17.30 вие ще пъплите долу в очакване на моето възмездие. Ще вдигна златната си ръка:

„Първи да бъде Райнхард Макреди. Осъждам го на най-позорната смърт!“

Не, Райнхард, вече не приемам молби. Този път решението ми е окончателно. Какво, отцеубийство? Аз нямам баща, а ти си един… дрисльо! Моля те, Салина, не ходатайствай. Той дори не можа да те обича както трябва. Не заслужава нашето внимание. Не трепери, Райнхард, поне веднъж бъди мъж!

Кряц!

„След него да бъде Хоаким Антонио!“

Че какво като си вярвал в мен! Помня, разбира се, една нощ дойде и падна на колене. Никакви бунтове, нищо не признавам. Цялата ти вяра беше една такава объркана, лоша. Сам не можа да се намериш. Не искам така да вярват в мен.

Хей, палачо! Обърни иначе плешивата му глава, че ми блести в очите.

Кряц!

Какъв възхитителен тъп звук!

Кряц!

По-бързо, по-бързо! Няма време!

Кряц!

Знаеш ли защо стана така, Салина? Защото ловецът от Чиратантва не срещна никаква дума — нито любов, нито приятелство, нито майка, нито родина.

Кряц!

Най-ужасното е това, че той въобще не може да срещне дума — самата му природа е такава. Сандък с микромодули и излъчватели — какво могат да значат за него любов, приятелство, майка… Ей вие, по-тихо с брадвата, не можем да разговаряме! А онзи, за когото те нищо не значат, е жесток.

Кряц!

По този въпрос заслужава да се мисли. Непременно да се помни и да се мисли! Иначе…

Кряц!

Съвсем случайно я намерих. Исках да се измъкна през задния вход, за да ида до пощата, и я видях в градината — още топла, изцъклена. Аз се страхувам от мъртвите, не я докоснах, ще оскверниш съня й — ми каза някой зад гърба. Глупости, отговорих, не може да спи в тази неудобна поза. Скрих се зад една липа и зачаках. Може би само се прави на мъртва. Може би моят поглед я прави бледа и ужасна. Може би ако затворя по-дълго очи, ще се събуди, защото ще разваля лошата магия. Или й е неудобно от мен, че е легнала така небрежно, с вдигната пола. Чаках зад липата, но не се събуди и не заметна полата си. Стисках очи и броях бавно до тринадесет, така ме беше учила някога леля Клаудия — на тринадесет всички магии се развалят. Нищо не стана. Тогава побягнах към института и казах на Ян. После слязох на двора, Хоаким спореше със своите бунтари.

— Мария е мъртва! — прошепнах на ухото му.

Нищо не каза, гледаше в неспокойните си ходила. Помислих, че не ме е разбрал, но когато се опитах да повторя, направи знак да мълча. Качи се на оградата и им съобщи:

— Хора, душите ни са в траур: Мария лежи чиста в отвъдното и ни чака. Сега си вървете по домовете, а утре ще я положим в земята, която е добра и приема телата ни.

След малко те наистина започнаха да се разотиват.

Надвечер от столицата пристигна голям военен вертолет с десетина полицаи за охрана и един криминален инспектор, Георгидис или нещо подобно. Направи пълен оглед, говори с всеки от нас, надникна във всички стаи, лаборатории и чекмеджета, а когато останахме сами, погледна ме лукаво и рече:

— Така, господин Макреди. Твърде много видях, твърде много ми казахте и все пак скрихте най-важното: онзи!

Свикнал съм да не хитрувам пред криминалните инспектори, но наистина не исках той да научи за модела. От Световната организация все още не бяха разрешили да свалим секретността…

— За кого говорите, инспекторе?

— Да не бъдем наивници, докторе. Вие всички сте чужди поданици, работите у нас седем години. Може ли поне веднъж да не сме надникнали? И да ви оставим така, без контрол….

— Не, разбира се. Шпионажът в наше време е модерен.

— Не е шпионаж, а мерки за сигурност. Готов ли е?

— Да — признах.

— Може ли да има някаква връзка с произшествието?

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Вие разбирате от убийства, а аз — от изкуствен интелект. Той е стационарен, няма крайници и изобщо тази работа е невъзможна.

— Искам да го видя.

— Може, но ви предупреждавам — той е особен, странен. Не трябва да се изненадвате. И да го обиждате.

Когато влязохме, инспекторът се заоглежда; горкият, какво ли е очаквал? Дори си свали кепето и кимна в ничия посока.

— Къде е? — прошепна съвсем до ухото ми.

— Пред вас.

— А, този сандък ли? — беше неприятно разочарован.

— Полицай ли е? — изведнъж кресна моделът, инспекторът се стресна, кимна утвърдително и пак се поклони.

— Във връзка с Мария — обясних.

— На вашите услуги. Готов съм да ви отговарям.

— Аз нямам въпроси, господине (обръщението прозвуча ужасно смешно!). Просто исках да се запозная с вас.