Дъглас Престън - Черен лед

Глин се извърна.

— Доктор Макфарлън?

— Имаме маса противоречия — отвърна Макфарлън, като се опита да запази неутрален тон. — Не сме открили нищо определено опасно. Но пък не сме доказали, че е и напълно безопасен. В момента върви втора поредица тестове и ако те хвърлят допълнителна светлина, ще ти съобщим. Но ще са необходими не дванайсет часа, а години, за да се отговори на тези въпроси.

— Разбирам. — Глин въздъхна — тих, съскаш звук, който при всекиго другиго би бил изтълкуван като знак на раздразнение. — Най-случайно и ние открихме нещо за метеорита, което би могло да бъде интересно за вас.

— Какво е то?

— Първоначално предполагахме, че ще е с обем около хиляда и двеста кубически метра, или около 12 метра в диаметър. Гарса и екипът му картираха външните контури на метеорита, докато прокопаваха тези тунели. Оказа се, че метеоритът е много по-малък, отколкото смятахме. Диаметърът му е само около седем метра.

Макфарлън се опита да осъзнае този факт и да го подреди до другите. Без да ще почувства известно разочарование. Не беше много по-голям от изложения в Ню Йорк Анигито.

— На този етап е трудно да се измери масата му — продължи Глин. — Но всички данни сочат, че метеоритът все пак ще тежи най-малко десет хиляди тона.

Макфарлън изведнъж забрави за разочарованието си.

— Това означава, че има специфично тегло от…

— Господи, най-малко седемдесет и пет — намеси се Амира.

Глин вдигна вежди.

— И какво означава това?

— Двата най-тежки известни елементи са осмий и иридий — поясни Амира. — Те имат специфично тегло около двайсет и две. А при специфично тегло от седемдесет и пет, този метеорит е три пъти по-плътен от който и да е известен на Земята елемент.

— Ето ти го доказателство — прошепна Макфарлън.

Усети как сърцето му се разтупка.

— Моля?

Тежестта сякаш се бе стоварила изведнъж върху раменете на Макфарлън. Погледна Глин в очите.

— Вече не може да има съмнение. Междузвезден е.

Изражението на Глин си остана непроницаемо.

— Няма начин нещо с такава плътност да е с произход от нашата слънчева система. Трябва да е дошло от някъде другаде. От място във Вселената, което много се различава от нашето собствено. От район на хипернова.

Възцари се продължително мълчание. Макфарлън чуваше как работниците викат в далечните тунели, чуваше и приглушените удари на пневматичните чукове и съскането от заварките. Най-сетне Глин се прокашля:

— Доктор Макфарлън — започна тихо той. — Сам. Извинявай, ако ти се сторя изпълнен със съмнения. Разбери, че ние действаме извън параметрите на който и да е познат модел. Няма прецедент, от който да се ръководим. Разбирам, че не разполагахте с достатъчно време да проведете тестовете си. Но прозорецът на възможностите ни е на път да се затвори. Искам да чуя най-добрата ти преценка — като учен, и като човек — дали е безопасно да продължим или трябва да прекратим операцията и да си вървим у дома.

Макфарлън пое дълбоко дъх. Разбираше какво иска от него Глин. Ала осъзнаваше също така, доста ясно, онова, което Глин не доизказа. „Като учен и като човек…“ Глин го молеше да погледна на въпроса обективно — не като човек, който преди пет години бе предал приятеля си точно заради подобен случай. През съзнанието му преминаха мигновено няколко картини: Лойд, който крачи пред пирамидата си; блесналите черни очи на командира на разрушителя; натрошените, избелели кости на мъртвия му партньор.

Макфарлън започна бавно:

— Лежал е тук трийсет и два милиона години без да създава очевидни проблеми. Но истината е, че ние не знаем. Единственото, което мога да кажа, е, че това е научно откритие от най-голяма важност. Дали си струва риска? Нищо наистина голямо никога не се постига без риск.

Погледът на Глин се зарея сякаш някъде много далеч. Изражението му бе както винаги неразгадаемо, но на Макфарлън му се стори, че бе изрекъл мислите, които вълнуваха този мъж.

Глин извади джобния си часовник, отвори го с рязко движение на китката си. Беше взел решение.

— Ще вдигнем скалата след половин час. Рейчъл, ако ти и Джийн проверите сервовръзките, ще бъдем готови.

Макфарлън усети как изведнъж го облива емоционална вълна — на вълнение или на очакване? Не беше сигурен.

— Всички трябва да сме горе за тези тестове — каза Гарса и погледна часовника си. — Никой не бива да остане тук.

Емоцията изведнъж стихна.

— Стори ми се, ти каза, че всичко тук било напълно безопасно — рече Макфарлън.